Първи учебен ден...

Повод за празник ли е Първият учебен ден? Не, не е!

Имайки предвид системата, в която се забъркват децата ни, определено не е празник, а по-скоро тъкмо обратното.

Като човек, който е вече част от тази система, може би не е много подходящо и удобно да пиша подобни неща и да имам такова мнение, само че това си е моят блог, и ще пиша тук каквото мисля.

Моето мнение е, че образователната ни система е пригодена да създава хора по калъп. А това не е правилно. По-добре би било училището като инситиуция да развива човека, а не да го вкарва в рамки, защото това ограничава. Няма нищо по-лошо от това да ограничиш една душа!

Тръгвайки още в детската градина, където децата са 30 на брой в една група(!!!), ТРЯБВА да ги научим как да живеят заедно, докато са в детското заведение. И тъй като повечето тръгват на градина още на 3 годишна възраст, те буквално не знаят къде се намират. Стресирани са. Но за да бъдат послушни, и за да си свърши учителят работата, децата биват стресирани още повече.

В един момент, те свикват с този стрес, и за тях това става нормално.

Къде е грешката? - В броя на деца, за които отговаря един човек! 30 деца на един учител... ??? ??? ??? Уравнението става нелогично, но пък за сметка на това е евтино. Но за кого? За учителя, за родителите, или за държавата?

По този начин учителската професия става много сходна с тази на звероукротителя. Но аз всъщност не съм отделила 4 години от живота си, за да бъда звероукротител...

Снимка : blog-360.net

С постъпването си в детска градина, децата биват приучавани да се сравняват по между си. "Ето, виж, Ваньо си спи, заспивай и ти!", "Ани си е изяла манджата, изяж си я и ти!"

Като идеален пример се дават кротките и мълчаливи деца, а по-буйните и своенравни, са в грешка.

Грешката според мен е в това, че се опитваме да ги затворим в рамки. Ние им казваме как да се държат, как е нормалното... ??? ??? ??? А ние сигурни ли сме, че ние сме нормални!?!?!?!

С постъпването в учебно заведение - било то детска градина или училище, се започва "Не така!", "Не това!", "Не пипай!", "Не се катери!", "Не бягай!", "Не скачай!", Не, не, не...

Защо не?!!!

Честно казано, не виждам нищо лошо в това децата да падат, да се удрят, да се цапат... Как иначе ще осъзнават истинската причина Защо това не се пипа, Защо там не се ходи и т.н.??!?!?!?! Само че е по-лесно да тръпнем в страх, че нещо лошо ще се случи, отколкото да оставим децата да опознават.

Особено протестирам към оценъчната система в училище! Не си си научил урока?! Двойка!

Не ни минава през ума, че този урок не е интересен... Но е по-лесно с двойката.

На някои им се удава да помнят по-лесно, на други пък да пеят, да свирят, да рисуват. Но това няма как да бъде поощрено с шестобалната система.

Възпитавайки децата по този начин, ние произвеждаме хора, които е лесно да бъдат манипулирани, които се стараят да бъдат удобни някому, нямат собствено мнение, и които не знаят как да се справят с живота. Това не са свободни хора! Аз не бих поверила детето си на подобно място!

Поради тези, и други причини, за мен първият учебен ден не е повод за празник!

Александра Стоянова

Има един човек на земята, на когото имам причина да съм благодарна всеки ден

Голям празник за всеки един от нас е деня, в който сме се родили! Лично аз, съм си празнувала рождения ден по 2-3 дни. Голяма радост е да пораснеш!!! Обаче откакто пораснах, разбрах, че празник за мен е всеки ден. За мен е щастие и радост, че се събуждам жива всеки ден, че дишам, че виждам голямата звезда в небето, щастлива съм, че имам удоволствието да съм жива!

Откакто пораснах, разбрах, че е повод за празник деня, в който са се родили и тези, които са ни създали! Аз съм благодарна на моята майка, че именно тя ми е дала възможността да се появя на този свят. Щастлива съм, че ми е помогнала да стана съзнателен човек, че е била до мен, когато съм имала нужда. Благодарна съм за това, че се е научила да ме приема такава, каквато съм. Когато аз стана майка, ще съм много щастлива да приличам на теб, мамо!!!

Аз обичам моята майка! Благодарна съм, че точно тя е моята майка! Благодарна съм, че се е родила, и че е избрала и аз да се родя! 

Честит рожден ден, мамо! Бъди здрава! Обичам те!

 

Александра Стоянова

Прошката е дар за мен

Прошката е много важен момент от живота на човека. Винаги е по-добре да простиш, вместо да осъдиш... Също както и да обичаш, вместо да мразиш.

Много неща ни водят към нуждата да простим... ние - хората често нараняваме и сме наранявани по различни начини. 

Прошката идва, за да ни освободи от тежкия товар, който всъщност не е наш. Появява се някой някак си в живота ни, кара ни да изживеем нещо ... и след това сме наранени (случаите могат да варират, но в общи линии, накрая всичко води до това да носиш товар върху себе си, след нечия поява/оттегляне, защото без появата, не бихме изживели това, за което след това да простим). Моментът за прошка идва винаги, когато приемем, че случилото се не е било целенасочено към нас. 

Все пак за да се случи, си е имало причина, и изречението "Защо това се случва точно на мен?" има следния отговор: "Имаш нужда да се научиш на нещо! Затова, погледни навътре. Най-ценните отговори са винаги там!" 

Picture Louise Hay facebook fan page

Прости на себе си...

Човек е един микрокосмос... Случват се катаклизми в душите ни, и всичко, което вадим като емоции навън, не е насочено срещу някого, а е наша проекция срещу нас самите. 

Не харесвам нещо в себе си, видя ли го в някой друг в увеличени размери, веднага реагирам - защо? Нали това все пак е част от мен!

И щом става въпрос за прошка, хубаво е първо да простим на себе си! Във всеки един съзнателен миг от нашия живот на тази Земя, ние правим най-доброто, на което сме способни в този момент. Та нали все пак животът е тук и сега. Не след или преди 5 минути, 5 часа, дни, седмици, години, а СЕГА!

Да простим на себе си, да простим на близките си... просто да простим. Прошката е освобождаване. Когато се освобождаваме от нещо старо, ние приветстваме новите неща в живота си.

Позволете си да изживеете щастието от това да се освободиш, да обичаш и да си просто себе си! Сърдечно го желая на всеки!!!

Александра Стоянова