Dear parents

Скъпи родители, 

Когато създавате и отглеждате своите скъпи отрочета, моля замислете се над някои въпроси, които касаят отглеждането на ВАШЕТО дете.

Всички деца, които се раждат в днешно време са коренно различни от децата, които са се раждали преди 20, 30, 40, 50 и т.н. години. Днешните деца са много по-сензитивни и имащи нужда от внимание и любов. Нямам намерение да давам дефиниции на деца-индиго, кристални или звездни - навсякъде има достатъчно литература по темата. 

Днешните деца имат много енергия и реагират на агресия, когато се изправят срещу нея.

Днешните деца не идват на този свят, за да бъдат подчинявани, те имат нуждата от свобода.

Днешните деца най-много имат нужда от любов и разбиране!

giftediam.com

За това, родители, които затварят детето си на тъмно, с очакване детето да се е уплашило от наказанието, и да си е взело поука за постъпката си;

родители, които карат детето си да стои върху орехови черупки с голите си колена - пак поради същата причина - наказание;

родители, които заставят детето си да стои с часове с ръце, вдигнати във въздуха;

родители, които връзват детето, защото не могат да го кротят по друг начин (без детето да има хиперактивност);

родители, които манипулират и изнудват децата си емоционално,

родители, които все още бият децата си, за да млъкнат, за да се спрат, за да слушат... причините могат да бъдат многобройни... (текстът стана като описание на филм на ужасите, но всъщност са случки, които се случват на деца на 5-6 годишна възраст! И то не преди 30 години!)

megzone.files.wordpress.com

divorceministry4kids.com

е хубаво да се огледат! Да погледнат календара - 2014 година е! Това е 21 век!

Да се поинтересуват какъв индивид имат щастието да отглеждат в домовете си!

Ако ги карате да изживяват подобен стрес, не се чудете защо децата ви "от дума не разбират", "не чуват какво им се говори", "правят каквото си искат" "хич не слушат" и темподобни. Разберете, че това не е начина! Разберете, че не е редно това да бъде правилно! Разберете, че ако детето ви реши, че това, което му се случва е нормално, тази "любов" в един или друг момент ще се върне към вас като бумеранг. Ако вече можете да кажете за детето си, че е неконтролируемо, честито - бумерангът вече се връща. И ще продължава да се връща!

Скъпи родители, всички вие имате прекрасни деца! Единственото, което можете да направите с тях, за да ги накажете е да ги прегърнете, да им обясните къде и защо според вас те са сбъркали, защо постъпката им не е правилна пак според вас, да ги попитате каква е тяхната гледна точка... И да ги обичате! Много да ги обичате и те да го знаят, да го усещат и да го чуват от вас!

Скъпи родители, вашите деца са чудесни! Позволете им да разцъфнат пред вас като цветя, чиито цвят сте чакали тъй дълго, и с такава надежда... И те ще цъфтят, поливайте ги с любовта си, и те ще ви даряват със своята най-чиста истинска безкрайна обич! Повярвайте в добротата им, защото друго освен добро те не носят със себе си от там, откъдето идват!

wallpaperscraft.com

~

Описаните случки не са измислица, не съм ги преписала отнякъде, а са по действителни случаи, знам ги благодарение на родителите, които ги споделят!

Александра Стоянова

Децата, които не са като останалите деца...

Аз съм Томи и съм на 5 години. 

Според възрастните аз съм болен. Диагнозата, която те са ми поставили е аутизъм, който според тях се изразява чрез хиперактивност. Аз имам много енергия - обичам да играя, да се катеря и съм много палав. Но аз мога да чета добре, да пиша и да решавам задачи, които за другите деца са невъзможни. А в нашата група има много умни деца!

"Диагнозата ми" за мен не означава нищо особено, но според възрастните това е лошо, защото съм различен - не съм като другите деца. Може би това за моето семейство е много тъжно, може би на тях им се иска детето им да е като всички останали, но аз съм такъв. Но все пак и аз имам нещо като другите деца - имам нужда да бъда обичан! 

За да ми помогнат да съм като другите деца, моите родители ме записаха на детска градина още откакто станах 3 годишен. В моята група има още 29 деца. Вече трета година сме заедно, а аз не зная името на нито едно от тях, никога не съм играл с никой от тях.

Децата често са доста шумни, а мен шумът ме изнервя и понякога се чувствам зле от това. Аз не искам те да вдигат шум. Искам да си играят тихо.

Аз обичам да играя, както всички и други деца. Но моите игри не включват други деца. Обичам да играя сам. Моите игри са по-различни от тези на децата в групата, защото аз правя сложни асансьори и неща, които те не са си и помисляли как да направят. Понякога се случва да дойде някой и да ми пипне или премести играчката, тогава аз съм много ядосан. Възрастните наричат това истеричен пристъп. Казвали са ми, че като правя така, много плаша децата и те плачат. Аз не искам да ги стряскам, искам просто да не ми пипат нещата.

Вкъщи съшо ми помагат да свикна с децата в детската градина - мама ми казва да слушам, иначе тя ще е тъжна. Татко и баба също ми казват да слушам. Казват ми да ям каквото ядат и другите деца, за това аз ходя и гледам по техните масички дали има същото на мен, каквото и на тях. Казват ми да правя, каквото правят другите деца. Казват ми ако някой ме удари, и аз да го удрям.

Според госпожите най-големият ми проблем е, че аз не спя на обяд. Те казват, че аз викам, разхождам се и стряскам останалите деца. Понякога даже се разхождам по креватчетата им, докато те спят. Според госпожите децата плачат и не искат да ходят на детска градина. 

Аз просто не искам да спя, не ми се спи. Но баба не иска да ме взима от градината на обяд, защото според нея не си заслужава за четири часа въобще да ходя. 

Но пък госпожите са много ядосани, защото казват, че преча на децата да си почиват.

Затова наскоро започнаха да ми дават хапчета - за да съм спокоен, и послушен и да спя на обяд. И сега аз наистина спя. Когато ме взимат от градината, и госпожата каже на мама, че съм спал на обяд, мама е щастлива!

Това е в общи линии историята на едно дете, което познавам от 2 месеца. Това, е което съм видяла в него за този период. Вчера разбрах, че за да е детето угодно на възрастните, са решили да му дават успокоителни. Бях потресена, защото за мен това въобще не е правилно! Все пак е на пет! Ако сега се започнат медикаментите, как би се научило то само да се справя с всичката енергия, която бушува в него? Но родителите искат да е като останалите... Не съм родител и не знам наистина какво е детето ти да не е като другите, да е различно, но все пак да му дават успокоителни си е принуда от тяхна страна - да е детето им такова, каквото не е, но на тях им се иска!?

Снимка: ringnrock.com

Не знам дали заради лекарставата, или заради нещо друго, но това дете почти всеки ден изпада в истерични пристъпи, когато му бъде нарушена комфортната среда - т.е. неговия собствен ред. Свидетели на тези пристъпи са още 29 други деца. Две от тях плакаха, когато това се случи, но забелязвам, че някои вдигат температура само, за да дойдат да ги вземат на обяд, защото се страхуват от Томи. Те казват, че не искат той да пищи, страх ги е от това. 

Ако някой ме попита какво аз правя в тези ситуации - не се стряскам, а гушкам Томи и го изнасям от групата, за да се успокои, в този момент лелята ходи да вика ресурсния учител, а останалите 29 броя стоят сами!

Никого не съдя за така създалата се ситуация, аз просто питам - Защо? Осъзнава ли някой въобще, че това е мъчение за всички - деца, учители, лели... (става въпрос за броя на децата, а не за това дали да има или да няма деца със СОП в групите). И най-важния за мен въпрос - Колко е важно детето ТИ да е като останалите? И защо?


~
Голяма част от нещата, които съм написала от името на детето, самият той ми ги е споделял.

Александра Стоянова

Честит ден на народните будители!

Днес двама приятели ми честитиха празника на народните будители. Когато ги попитах защо ми честитят, казаха че съм будителка... ? ? ? ? ?

Странно, защото аз смятам, че не съм такава. Поне не и в ролята си на учител в детската градина. Аз не мисля, че учителите в системата на българското държавно образование са будители! Не само в градините, в цялата образователна система - от предучилищна възраст, през училищна, до ниво университет! 

Не може да се нарече будител човек, който едва ли не насила те кара да влезеш в неговата рамка на мислене! По-скоро будителят е този, който ти помага да се събудиш, но в никакъв случай не го прави без съгласието ти. 

По случай празника Деня на българските будители, деца от последна група в детската градина, в която работя бяха подготвени със стихотворения и песнички. Всичко беше много патриотично и много добре отрепетирано. Самите деца представиха тържеството си три пъти пред публика - веднъж ги снимаха за телевизията. На следващия ден специално, за да гледа програмата дойде зам.кмета на района, в който е градината, както и гости от инспектората по образованието, а следобяд децата се представиха и пред родителите си. Тези деца са на 6 години.

Празникът беше много хубав! Децата бяха много артистични! И прекрасни! Липсваха им само белите ризи с червени или сини шалчета под якичката.

Замислям само дали им бяха ясни нещата, които говореха. Хубаво е да умреш за България, но за един 6-годишен човек какво означава това? Кой за тях е Ботев? Кой е Левски? Как можеш да обясниш на 3, 4 или 5 годишен кой е Паисий Хилендарски и какво означава история Славянобългарска? Все пак според мен начинът да възпиташ някой в дух на патриотизъм съвсем не е да го заставиш да слуша или казва стихотворения, които са му далечни. Държа да отбележа, че нямам нищо против авторите или произведенията, според мен предучилищна възраст не е поле за изявата им. Не че не познавам деца, които се вълнуват от всичко това, но тук говоря за всички. 

Снимка: www.pravoslavieto.com

Също вмятам, че задължението на зрителя е "сядаш, млъкваш, мируваш и слушаш". Иначе не си послушен. Иначе кмета или заместник кмета на район "Хикс" може да не чуе, да не разбере нещо, може и да не остане доволен от посещението си. Същото важи и за гостите от инспектората. А те са важни гости, пред които ние всички трябва да изглеждаме добри, послушни ... (Също както децата трябва да са послушни пред учителите, които са наречени будители).

В този ред на мисли относно дечицата, които бяха публика на празника, за тях ли беше предназначено всичко, което слушаха и гледаха, или бяха използвани за да изглежда градината .... (даже не знам каква) по-партиотична? (послушна)??????

А аз си мислех, че този маниер на поведение е приключил в годината, в която съм се родила (1989). Призовавам това подлизурстване да приключва, защото не желая по подобен начин да възпитавам или въобще да работя с деца и точно поради тази причина не съм съгласна, че съм будителка! 

Не е честно да използваме децата, за да си достигнем целите. Това се нарича експлоатация.

Честно е да ги обичаме такива, каквито са, а не каквито на нас са ни удобни да бъдат. Честно е да им даваме това, от което имат нужда - игра и свобода. Същата свобода, за която са се борили въпросните будители. Свободата да бъдат себе си!

Александра Стоянова