Фейсбук ???

13 април 2012г.

Едва днес като че ли осъзнах поради каква причина изтрих фейсбука си. Влезнах в групата на курса ми- хора на моите години. Разгледах и страниците на приятели...

Фейсбук е общество от хора. Повечето от тях са болни. Болни да покажат всяка частичка от живота си. Всяка секунда от ежедневието си. Нагледала съм се на снимки на хора в тоалетната, на хора в коли, пред коли, зад коли, върху коли, маси, легла, шкафчета, стаи, къщи, сред природата и т.н. и единствената цел при правенето на снимката е... Снимай ме за фейсбука, Чакай да си направя една фотосесия за фейсбук... и пр. Хора, които споделят мисли, които дори не разбират, просто, за да покажат че могат да четат. Хора, на които им е прекалено трудно да общуват с околните очи в очи, на които им е трудно да изказват на глас мнението си ... за това изплаквайки съдбата си на стената си във фейсбук, се надяват някак си да им мине. Хора, които нямат търпение да им се случи нещо, за да го отразят във фейсбука си. 

Колко от тези неща биха могли да се случат, ако го нямаше фейсбук? Всички! Ако човек има желание да сподели с целия свят мъдростта си, любовта си, проблемите на сутрешното си ставане и т.н. просто го прави! 

Фейсбук ми прилича понякога на един ежедневник. Купуваш си го сутрин, четеш го, докато си пиеш кафето. След това го разглеждаш преди и по време на обедната си почивка, но просто всички коментари ги споделяш на глас с колегите си. Аз не бих била особено очарована, ако във вестника някой е решил да напише статия за всички глупости, които хората споделят във гейбука си. Виждала съм всяка сутрин публикации от един и същи човек с пожелание за добро утро... И съм се замисляла - тези хора защо не поздравят съседите си, хората в магазина, хора около тях, а държат всяка сутрин това да им се случва във фейсбук??? 

Не бих се очаровала и да чета поредната публикация на колежка от университета на тема "Колко те желая, и как ще те...", или "Пожелах те и те имах, сега... Следващия!" Що за хора? Въобще мислят ли???

Всеки е толкова обсебен в това да се покаже, а всъщност няма нужда от това да го показва на всички в интернет пространството, достатъчно е може би да го разкаже на околните... нооо... защо да го показва само на близките си познати, когато може да го направи за всички останали, дори и за непознатите...

Забелязала съм, че на празници е много по-важно да напишеш във фейсбук "Весела Коледа...", "Христос Воскресе" и др....

А колко по-социално би било да го покажем на близките си, колко по-мило би било ако го покажем на хората на които наистина държим, отколкото на всички непознати, не само за да го кажем. 

Това е фейсбук- едно впечатление, едно показване... "Аз днес изчистих България!" ... защо е нужно да го казваш? Ако имаш желанието да я изчистиш, направи го, без да го показваш! Ако искаш да се покажеш, не е нужно дори да излизаш от къщи- просто покажи как изхвърляш боклука в казана за боклук. Но явно болното ни общество до толкова има нужда да покаже всяка крачка от събуждането, до заспиването си, че е готово на всичко за това. Ето с това не съм съгласна- всичкото показване, всичкото парадиране. И всеки се мъчи да надскочи другия, за да покаже колко е оригинален и колко по-добър. 

Аз не съм по-добра, аз съм себе си. И се харесвам такава, каквато съм. За това се радвам, че имах щастието да опозная социалната мрежа и да разбера, че е твърде тясно и елементарно пространство за мен. 

Пожелавам на всички да осъзнаят същото. А ако не им се случи, пак да бъдат щастливи в показването си в социалните мрежи! 

И любимия ми бутон "Харесвам"!!! Хора, спрете се! Спрете да събирате харесвания, за да си вдигате самочувствието, това е болестно състояние! Събирайте емоции с по-фината част от себе си, много по "Харесващо е!" :)

Но все пак нека се замислят какъв беше живота им преди да има фейсбук? По-лош??? С по-малко ли хора общувахте? А сега с колко общувате? И за колко от тях сте сигурни, че познавате истински. Истински в смисъла на това да не си представяш някой какъв е, а да знаеш всичките му хубави и всичките му лоши черти. Или ако не всички, поне да не си мислиш, че няма. Много е лесно да общуваш с някого анонимно, но колко по-хубав е истинския контакт с околните.

И лош ли беше живота ви преди фейсбук? И с какво фейсбук го променя, че е невъзможно да се живее без него? Ако човек предпочита да зависи от материалния свят.... смятам да приключа до тук!

Александра Стоянова