В контекста мълчанието е използвано в смисъла да виждаш, че нещо, което смяташ за нередно се случва и се питаш "Ами сега? Да си мълча ли или да не си мълча?" Което поражда въпроса Какво да направя? Което от своя страна има две възможности:
- да си трая;
- да не си трая.
Ако избереш първата, си мълчиш, в даден момент е много вероятно дори и да забравиш за случилото се. Но ако избереш втория вариант (да не си трая), имаш две възможности... всъщност възможностите са много. Но околната ни действителност ни кара да вярваме във факта, че сме толкова объркани, прецакани, безнадеждни, че се намираме в безизходица и Няма какво да се прави, Няма кой да свърши работа, На никой не му пука и всевъзможни отрицателни нагласи.
Но аз мисля, че нашата околна действителност всъщност е надеждна (защото това е обратното на безнадежден). Според мен, просто така ни карат да вярваме. И не само че ни карат (отвън), а и нашата нагласа някак си се преплита в един момент с всичко това... и то става част от теб.
Според мен всичко е наред, има надежда за нас, и във всеки един момент от живота си, се намираме на кръстовище. Понякога то е с 3-4-5-6 пресечки, понякога са само 2, но в никакъв случай не сме в път без изход. Винаги има какво да се направи, Винаги има кой да свърши работа, И винаги има някой, който се интересува от това. Само да предпочетем да го видим, да го чуем... Винаги има път, винаги има изход, винаги има светлина в тунела!!!
Вместо да се чудиш какво да направиш, направи крачката. Ако си мислиш, че никой няма да направи "нещо", това означава, че самия ти не би го направил, което те превръща автоматично в първия човек, от който се възмущаваш. Be a doer*!
А за мълчанието или обратното на него... сещам се за думичката морал, която е разтълкувана по следния начин в речника:
- да си трая;
- да не си трая.
Ако избереш първата, си мълчиш, в даден момент е много вероятно дори и да забравиш за случилото се. Но ако избереш втория вариант (да не си трая), имаш две възможности... всъщност възможностите са много. Но околната ни действителност ни кара да вярваме във факта, че сме толкова объркани, прецакани, безнадеждни, че се намираме в безизходица и Няма какво да се прави, Няма кой да свърши работа, На никой не му пука и всевъзможни отрицателни нагласи.
Но аз мисля, че нашата околна действителност всъщност е надеждна (защото това е обратното на безнадежден). Според мен, просто така ни карат да вярваме. И не само че ни карат (отвън), а и нашата нагласа някак си се преплита в един момент с всичко това... и то става част от теб.
Според мен всичко е наред, има надежда за нас, и във всеки един момент от живота си, се намираме на кръстовище. Понякога то е с 3-4-5-6 пресечки, понякога са само 2, но в никакъв случай не сме в път без изход. Винаги има какво да се направи, Винаги има кой да свърши работа, И винаги има някой, който се интересува от това. Само да предпочетем да го видим, да го чуем... Винаги има път, винаги има изход, винаги има светлина в тунела!!!
Вместо да се чудиш какво да направиш, направи крачката. Ако си мислиш, че никой няма да направи "нещо", това означава, че самия ти не би го направил, което те превръща автоматично в първия човек, от който се възмущаваш. Be a doer*!
А за мълчанието или обратното на него... сещам се за думичката морал, която е разтълкувана по следния начин в речника:или го имаш, или го нямаш... но е за предпочитане да го имаш, нали?!Морал -1. Съвкупност от норми, правила, които регулират, определят поведението на членовете на дедено общество, нравственост.2. Духовни и душевни качества, норми на поведение на отделния човек; нравственост.
*doer - от английския глагол do - правя, върша
Александра Стоянова
Няма коментари:
Публикуване на коментар