"В детската градина на Алекс има едно много агресивно дете, което миналата седмица беше ударило сина ми по главата. Едно е, но всички майки се оплакват, че децата им са ежедневно скубани, хапани и поступвани от него.Тази сутрин в градината видях една майка, чието дете е било нахапано вчера, как отиде при него и започна да го заплашва да не е посмял да приближи сина и повече. Гледаше го назидателно отгоре. След като майката си тръгна, въпросният палавник започна веднага да блъска детето и и да го дразни.Отидох при него и клекнах, за да сме равни, гушнах го и му казах:
- Искам да ти кажа една тайна: ти си по-голям от моя Алекс и аз така като гледам другите деца тук си мисля, че ти най-добре ще можеш да се грижиш за него и да го пазиш. Имам ти доверие и като дойда следобед ще ми кажеш дали някой е закачал моето дете. Разчитам на теб и знам, че ще си добър приятел на Алекс.
-Аз съм лош, мама ми казва, че съм лош. - ми каза малкия.
- Лош ли? Че аз ако беше лош щях ли да искам да си приятел на моя син и да се грижиш за него. Кажи щях ли?Малкия немирник изведнъж стана мек, почувства се значим... гушкат го, целуват го, че и задача му поставят, дете му "поверяват". И обеща да се "грижи" за Алекс. Излязох и гледам през прозореца няколко минути. Той ходи след сина ми, говори му, дава му играчки и го вика да му покаже нещо...Там, където не става с Любов, става... с много Любов."
копирала:
Александра Стоянова
Няма коментари:
Публикуване на коментар