Първи учебен ден...

Повод за празник ли е Първият учебен ден? Не, не е!

Имайки предвид системата, в която се забъркват децата ни, определено не е празник, а по-скоро тъкмо обратното.

Като човек, който е вече част от тази система, може би не е много подходящо и удобно да пиша подобни неща и да имам такова мнение, само че това си е моят блог, и ще пиша тук каквото мисля.

Моето мнение е, че образователната ни система е пригодена да създава хора по калъп. А това не е правилно. По-добре би било училището като инситиуция да развива човека, а не да го вкарва в рамки, защото това ограничава. Няма нищо по-лошо от това да ограничиш една душа!

Тръгвайки още в детската градина, където децата са 30 на брой в една група(!!!), ТРЯБВА да ги научим как да живеят заедно, докато са в детското заведение. И тъй като повечето тръгват на градина още на 3 годишна възраст, те буквално не знаят къде се намират. Стресирани са. Но за да бъдат послушни, и за да си свърши учителят работата, децата биват стресирани още повече.

В един момент, те свикват с този стрес, и за тях това става нормално.

Къде е грешката? - В броя на деца, за които отговаря един човек! 30 деца на един учител... ??? ??? ??? Уравнението става нелогично, но пък за сметка на това е евтино. Но за кого? За учителя, за родителите, или за държавата?

По този начин учителската професия става много сходна с тази на звероукротителя. Но аз всъщност не съм отделила 4 години от живота си, за да бъда звероукротител...

Снимка : blog-360.net

С постъпването си в детска градина, децата биват приучавани да се сравняват по между си. "Ето, виж, Ваньо си спи, заспивай и ти!", "Ани си е изяла манджата, изяж си я и ти!"

Като идеален пример се дават кротките и мълчаливи деца, а по-буйните и своенравни, са в грешка.

Грешката според мен е в това, че се опитваме да ги затворим в рамки. Ние им казваме как да се държат, как е нормалното... ??? ??? ??? А ние сигурни ли сме, че ние сме нормални!?!?!?!

С постъпването в учебно заведение - било то детска градина или училище, се започва "Не така!", "Не това!", "Не пипай!", "Не се катери!", "Не бягай!", "Не скачай!", Не, не, не...

Защо не?!!!

Честно казано, не виждам нищо лошо в това децата да падат, да се удрят, да се цапат... Как иначе ще осъзнават истинската причина Защо това не се пипа, Защо там не се ходи и т.н.??!?!?!?! Само че е по-лесно да тръпнем в страх, че нещо лошо ще се случи, отколкото да оставим децата да опознават.

Особено протестирам към оценъчната система в училище! Не си си научил урока?! Двойка!

Не ни минава през ума, че този урок не е интересен... Но е по-лесно с двойката.

На някои им се удава да помнят по-лесно, на други пък да пеят, да свирят, да рисуват. Но това няма как да бъде поощрено с шестобалната система.

Възпитавайки децата по този начин, ние произвеждаме хора, които е лесно да бъдат манипулирани, които се стараят да бъдат удобни някому, нямат собствено мнение, и които не знаят как да се справят с живота. Това не са свободни хора! Аз не бих поверила детето си на подобно място!

Поради тези, и други причини, за мен първият учебен ден не е повод за празник!

Александра Стоянова