Честит първи рожден ден на клуб Нещото

Хубавите неща в живота се случват, 

когато им позволиш

Клуб Нещото е място за споделяне на емоции, мисли, умения, вещи, и въобще всичко, което някой би дал, а друг би приел. Клуб Нещото е солидарният център на Пловдив, който на днешната дата - 12.12.2014г смело навършва една година!

Клуб Нещото се издържа изцяло от дарения и разчита единствено на помощта на съмишленици и поддръжници за своята кауза, а тя е стимулиране на споделянето... Нееее, не фейсбук споделянето... сякаш откакто се появи фейсбук, тази дума доби коренно различен смисъл. Ние в Нещото все още споделяме и по стария начин. 

И тъй, измина една година, откакто това място същестува, а все още има хора, които дори не знаят за него ??? ?!?!?! 

Който се интересува от въпроса какво е Нещото, може да ни посети, за да усети сам - гр. Пловдив ул. Драган Цанков 49 (зад МОЛ Марково Тепе), в социалната мрежа се подвизаваме като Клуб Нещото .

Нещото за мен е...

За мен Нещото е мястото, където срещнах много нови хора. И всички са от яки по-яки и от вдъхновяващи по-вдъхновяващи. И това започва с Мая най-вече :) 

Хубавото на Нещото е, че то спомага тези хора да се множат... 

Което ми напомня за това, че в Нещото никой не е попаднал случайно. Който е идвал там, знае какво имам предвид! :)

В Нещото намерих перфектния начин да се освобождавам от неизполозваемите си вещи (и напълно "без да искам" да се сдобивам с още нови за мен такива), но и практически разбрах, че изобилието се постига чрез даване! Не зная дали е защото аз давам, или защото всички при нас са склонни да го правят, но все пак се случва! 

В Нещото се запознах с деца любопитни, ентусиазирани, щастливи, дарявани с много любов, грижа и внимание! Деца, които вярват в себе си, които не използват израза "не мога", защото наистина не са наясно със значението му в 1во лице! Деца, които не вървят, а летят!

Нещото ми помага да вярвам, че светът е едно чудесно място, където живеем, и е изцяло наша отговорност да правим това възможно, защото то е!

Нещото е място, което вдъхновява! Там събирам и поръсвам вдъхновение. Нещото е полет! :) Това е място, където протягам ръка за помощ и я получавам винаги!

Нещото вдъхновява социалните експерименти, и най-щастливото събитие е, че самият клуб е един успешен социален експеримент, благодарение на всички негови благодетели!

Кое е най-важното нещо в Нещото - хората. Без тях не би съществувало Нещото. И то точно тези хора, защото всеки човек дава от себе си на Нещото, както и Нещото на него! И така се получава това, което е :) Любимо място на много хора, и най-вече на децата!

Обичам Нещото, защото стимулира споделянето, и подпомага осъзнаването!

Дълго време мислих какъв подарък да направя на Нещото по случай този пръв (много важен) рожден ден... и реших, че да го споделям е най-добрия подарък!

Много съм благодарна, че Нещото съществува и вярвам, че ще продължи ! :) Честит рожден ден! Обичам Нещото :) :) :)

Dear parents

Скъпи родители, 

Когато създавате и отглеждате своите скъпи отрочета, моля замислете се над някои въпроси, които касаят отглеждането на ВАШЕТО дете.

Всички деца, които се раждат в днешно време са коренно различни от децата, които са се раждали преди 20, 30, 40, 50 и т.н. години. Днешните деца са много по-сензитивни и имащи нужда от внимание и любов. Нямам намерение да давам дефиниции на деца-индиго, кристални или звездни - навсякъде има достатъчно литература по темата. 

Днешните деца имат много енергия и реагират на агресия, когато се изправят срещу нея.

Днешните деца не идват на този свят, за да бъдат подчинявани, те имат нуждата от свобода.

Днешните деца най-много имат нужда от любов и разбиране!

giftediam.com

За това, родители, които затварят детето си на тъмно, с очакване детето да се е уплашило от наказанието, и да си е взело поука за постъпката си;

родители, които карат детето си да стои върху орехови черупки с голите си колена - пак поради същата причина - наказание;

родители, които заставят детето си да стои с часове с ръце, вдигнати във въздуха;

родители, които връзват детето, защото не могат да го кротят по друг начин (без детето да има хиперактивност);

родители, които манипулират и изнудват децата си емоционално,

родители, които все още бият децата си, за да млъкнат, за да се спрат, за да слушат... причините могат да бъдат многобройни... (текстът стана като описание на филм на ужасите, но всъщност са случки, които се случват на деца на 5-6 годишна възраст! И то не преди 30 години!)

megzone.files.wordpress.com

divorceministry4kids.com

е хубаво да се огледат! Да погледнат календара - 2014 година е! Това е 21 век!

Да се поинтересуват какъв индивид имат щастието да отглеждат в домовете си!

Ако ги карате да изживяват подобен стрес, не се чудете защо децата ви "от дума не разбират", "не чуват какво им се говори", "правят каквото си искат" "хич не слушат" и темподобни. Разберете, че това не е начина! Разберете, че не е редно това да бъде правилно! Разберете, че ако детето ви реши, че това, което му се случва е нормално, тази "любов" в един или друг момент ще се върне към вас като бумеранг. Ако вече можете да кажете за детето си, че е неконтролируемо, честито - бумерангът вече се връща. И ще продължава да се връща!

Скъпи родители, всички вие имате прекрасни деца! Единственото, което можете да направите с тях, за да ги накажете е да ги прегърнете, да им обясните къде и защо според вас те са сбъркали, защо постъпката им не е правилна пак според вас, да ги попитате каква е тяхната гледна точка... И да ги обичате! Много да ги обичате и те да го знаят, да го усещат и да го чуват от вас!

Скъпи родители, вашите деца са чудесни! Позволете им да разцъфнат пред вас като цветя, чиито цвят сте чакали тъй дълго, и с такава надежда... И те ще цъфтят, поливайте ги с любовта си, и те ще ви даряват със своята най-чиста истинска безкрайна обич! Повярвайте в добротата им, защото друго освен добро те не носят със себе си от там, откъдето идват!

wallpaperscraft.com

~

Описаните случки не са измислица, не съм ги преписала отнякъде, а са по действителни случаи, знам ги благодарение на родителите, които ги споделят!

Александра Стоянова

Отговорност

Да приемеш с ясно съзнание, че САМ създаваш своя свят, своята собствена действителност, е много по-отговорно от това да си мислиш, че някой друг е отговорен за живота, който ТИ живееш.
Обърни внимание на мислите си, те са много важни. Ако мислите ти са тъмни и негативни, как очакваш да ти се случват само хубави неща?!
Обърни внимание на думите си - те са могъщ фактор, не ги пилей безразборно и просто, за да кажеш нещо!
Обърни внимание на реакциите си, на това как възприемаш света. Ако често се ядосваш, без значение за дребни или големи неща; ако за теб светът е неприятно място - работата ти, семейството ти, съседите ти и всички останали са fucked up, какъв според теб си ти, щом те са част от твоя живот.
Обърни внимание на нещата, които ти се случват - те са последица от всичко, което ти си създал, и да мрънкаш недоволно от това... ти не предприемаш оздравително решение.
Оздравителното решение е: да вдигнеш ръкави и да се впуснеш в решаването на проблемите си, чрез действие, защото това е твоя живот!!!
Не приемай нищо лично! Нищо не е адресирано към теб, колкото и да ти се струва така. По-скоро е изблик на нечий комплекс.
Да мислиш, че някой друг е отговорен за живота ти, за нещата които ти се случват е СЯКАШ да имаш развалена мивка вкъщи, да имаш инструменти да я поправиш, но да твърдиш, че не си отговорен за това, че се е развалила.
Напротив, ти си отговорен, и е твоя задача да я поправиш! Колкото по-рано осъзнаеш това, толкова по-добре, защото може да се развали печката, пералнята... и накрая цялата ти къща да се сгромоляса върху главата ти, защото си мислиш, че не е твоя отговорност.
Ако си мислиш, че околните са виновни за твоето нещастие, пак си помисли! Върни лентата назад. Не ги ли повика ти чрез своите нагласи, мисли, думи и действия? Околните са само отражение на теб самия. А кой е отговорен, че ти си такъв? Не са родителите ти, не околните, не правителството или учителите ти, а ти! Ти имаш възможността да промениш това, стига да искаш!
Осъзнай се! Събуди се!
Ако някой твърди, че не е така, не му вярвай. Не вярвай и на мен, направи си експеримент и сам прецени! Но направи нещо!
Поеми тази отговорност. Обърни внимание на мислите си, на думите си! Погледни навътре в себе си!
Приятно вглеждане и успех!

Александра Стоянова

Можем!

Снимка: www.josephinewall.co.uk/

Децата са нещо прекрасно! Те са толкова чисти! Мисленето им, паметта им са абсолютно необременени!!!

Според мен тази е най-хубавата черта, която дете може да притежава - необременеността. 

Ако си дете, ти си всичко! Ти можеш всичко! Дори можеш да си шефа, на каквото и когото си пожелаеш! Можеш да си шеф на динозаврите, или пък шеф на Майкъл Джексън! Всъщност, те не присъстват физически само в света на възрастните. Но са във всички останали светове и вселени :) :) :)

И всички, които по един или друг начин са напуснали детството, не бива да отнемат тази сила детска! Тя е много важна, тя прави чудесата възможни!!! :)

Александра Стоянова

Има един човек на земята, на когото имам причина да съм благодарна всеки ден

Голям празник за всеки един от нас е деня, в който сме се родили! Лично аз, съм си празнувала рождения ден по 2-3 дни. Голяма радост е да пораснеш!!! Обаче откакто пораснах, разбрах, че празник за мен е всеки ден. За мен е щастие и радост, че се събуждам жива всеки ден, че дишам, че виждам голямата звезда в небето, щастлива съм, че имам удоволствието да съм жива!

Откакто пораснах, разбрах, че е повод за празник деня, в който са се родили и тези, които са ни създали! Аз съм благодарна на моята майка, че именно тя ми е дала възможността да се появя на този свят. Щастлива съм, че ми е помогнала да стана съзнателен човек, че е била до мен, когато съм имала нужда. Благодарна съм за това, че се е научила да ме приема такава, каквато съм. Когато аз стана майка, ще съм много щастлива да приличам на теб, мамо!!!

Аз обичам моята майка! Благодарна съм, че точно тя е моята майка! Благодарна съм, че се е родила, и че е избрала и аз да се родя! 

Честит рожден ден, мамо! Бъди здрава! Обичам те!

 

Александра Стоянова

Прошката е дар за мен

Прошката е много важен момент от живота на човека. Винаги е по-добре да простиш, вместо да осъдиш... Също както и да обичаш, вместо да мразиш.

Много неща ни водят към нуждата да простим... ние - хората често нараняваме и сме наранявани по различни начини. 

Прошката идва, за да ни освободи от тежкия товар, който всъщност не е наш. Появява се някой някак си в живота ни, кара ни да изживеем нещо ... и след това сме наранени (случаите могат да варират, но в общи линии, накрая всичко води до това да носиш товар върху себе си, след нечия поява/оттегляне, защото без появата, не бихме изживели това, за което след това да простим). Моментът за прошка идва винаги, когато приемем, че случилото се не е било целенасочено към нас. 

Все пак за да се случи, си е имало причина, и изречението "Защо това се случва точно на мен?" има следния отговор: "Имаш нужда да се научиш на нещо! Затова, погледни навътре. Най-ценните отговори са винаги там!" 

Picture Louise Hay facebook fan page

Прости на себе си...

Човек е един микрокосмос... Случват се катаклизми в душите ни, и всичко, което вадим като емоции навън, не е насочено срещу някого, а е наша проекция срещу нас самите. 

Не харесвам нещо в себе си, видя ли го в някой друг в увеличени размери, веднага реагирам - защо? Нали това все пак е част от мен!

И щом става въпрос за прошка, хубаво е първо да простим на себе си! Във всеки един съзнателен миг от нашия живот на тази Земя, ние правим най-доброто, на което сме способни в този момент. Та нали все пак животът е тук и сега. Не след или преди 5 минути, 5 часа, дни, седмици, години, а СЕГА!

Да простим на себе си, да простим на близките си... просто да простим. Прошката е освобождаване. Когато се освобождаваме от нещо старо, ние приветстваме новите неща в живота си.

Позволете си да изживеете щастието от това да се освободиш, да обичаш и да си просто себе си! Сърдечно го желая на всеки!!!

Александра Стоянова

Магията на българското хоро

Българското хоро е само по себе си уникален български обичай. Танц, който носи в себе си много енергия. Всъщност енергията я носят хората, а това, че всички са хванати за ръце, само я събира и усилва многократно. И винаги това е положително. 

Магията на хорото се крие в това, че събира много и различни хора, които са обединени от ритъма на танца. Загледаш ли се в стъпките на танцуващите, вижаш как върви една линия, която не се нарушава. Тя някак си върви перфектно. В точно този момент, пристъпват напред, след това назад... Красота!

Всъщност хоро играе не само българският народ, а и много други, но разнообразието от ритми, стъпки и движения правят този обичай толкова съвършен и неповторим. 

В миналото, на хорото са ходели младите момци и ергени (и цялото село!) и грубо казано, е било нещо като неотдавнашната дискотека, днешен фейсбук. На хорото - на мегдана са се случвали най-различни случки. Важно е било кой кого и как ще погледне, кой за кого ще се хване и т.н. 

Днес с гордост играем хоро, радваме се на народната музика, и сме горди, че сме българи! Това е чудесно!!! Бих се радвала подобни обичаи да останат и векове след като мен вече ме има. 

Снимка: Теменужка Джиджова

Александра Стоянова

Обичам да избирам или избирам да обичам.. ? :)

Често чувам от мои познати "Вече такива хора няма..." (позитивни, добри, сърдечни и пр.); "...вече всички са такива..." (зли, отмъстителни, безсърдечни и пр.) и все подобни. Възмущават се на това какво околните имат в повече като качества или пък нямат...

Аз пък не съм съгласна! Все по-рядко срещам нещо или някой, на когото да се възмутя, отколкото да се възхитя.

Всъщност според мен има някаква нова мода. Имам предвид истински хора, които са на мода.

Има хора, за които е по-важно да обичат, вместо да мразят.

Хора, за които мирът е по-важен от всяка негова алтернатива...

Такива, които се очароват, вместо да се възмущават.

Дават, вместо само да взимат.

Да бъдат толерантни, вместо да изберат да осъждат някой/нещо.

Хора, които предпочитат да вярват, че има добро, вместо да са сигурни, че съществува само лошо и нищо друго освен това.

Такива, за които красотата е много важно нещо, но най-вече да е красив вътрешния свят.

Такива хора избират да бъдат свободни, и за тях свободата е мода!

Това са много важни неща и според мен тъкмо сега са на мода! Сега е пикът на сезона! Избери си и ти едно, бъди модерен (нали е модерно да си модерен... :)

Избери да обичаш, да се радваш, да се наслаждаваш, да даваш, да разбираш другите, да вярваш и това ще те направи много по-щастлив, а нали щастието е красота! Всеки носи в себе си семенцата на тези неща, и мисля, че ако редовно се грижи за тях, ще остане доволен от себе си!

Само ние можем да променим света, в който живеем,само ако вярваме в това! :)

Александра Стоянова

Деца играят вън

Пазя много скъпи спомени от своето безгрижно детство, а вие?

Особено през летните ваканции с децата от махалата, сме играли по цял ден и до среднощите на криеница, на въже, на топка, и на куп още други игри. Много ми липсват тези моменти. И още повече заради това, че виждам все по-малко деца да играят навън заедно. Да тичат, да карат колело, даже и тези, които доскоро ритаха топка, са оставили "игрището" им да обрасне в трева... 

Тъй като през оставащата част от лятната ваканция, ще се занимавам именно с това- летни занимания с децата, направих проучване из форумите в интернет (специални благодарности към bg-mama.com), за да си припомня игрите, които сме играли, а и да прочета за нови такива. 

Направи ми впечатление, че повечето от форумците се възмущаваха на това "Защо децата не играят вече?", някои допускаха, че игрите не са интересни на децата. Това е напълно възможно! Но според мен децата просто не знаят за тези игри. Днешните деца са запознати с компютърните игри, но според мен си нямат представа за "игрите на нашето детство". Тук идва и следващото мнение, което прочетох доста пъти "децата ни си нямат на идея какви интересни игри играехме". Прави са, нямат! Но това не означава, че ние не можем да ги научим, нали?!

Според мен е важно да се обърне внимание на това дали и на какво играят децата ни, защото играта е много важен компонент от детския растеж. Тя спомага за развитието на множество качества някои от които самостоятелност, активност, сътрудничество. Детето се нуждае от това да играе, защото играта сама по себе си му доставя радост, удоволствие, самоутвърждение, чрез нея то усеща, че е свободно... лекция по психология на играта, може да изнеса в някоя друга публикация.

Смятам да публикувам в блога си летни игри, които сме играли навън като деца. Ще се постарая да са максимално ясни, подкрепени със снимки и схеми, където е нужно.

Да си припомним игри като Дама, Народна топка, Прескочи кобила, Криеница, Жмичка, Настъпванка, различни игри на ластик и на въже и още много много други. Всеки, който желае може да се включи с препоръка, описание или идея за игра. Всички мнения са добре дошли. 

Помогнете на децата си да имат щастливо и безгрижно детство като вашето. Това е обща отговорност :)

ПС: Не направих достатъчно от нужните снимки! Остава за пролет-лято-есен 2015г


Александра Стоянова

Подаръкът, който можем да направим на децата си

Детството е уникален период в развитието на всяко едно човешко същество, думата е използвана в смисъла на неповторим.

Какво можем да подарим на децата си? Според много родители, на децата им е напълно достатъчно да ги заведеш на МакДоналдс, да им купиш детско меню с играчка, и да си играят, а теб - родителя, да те оставят на мира. Колко достойно поведение!
Всъщност, за малките деца не е от значение колко пари имаш, постоянно ли им купуваш играчките, които искат и пр. За децата е важно да им обръщаме внимание. Да им се радваме, да ги прегръщаме, да ги обичаме! Подарете на детето си моменти с вас, подарете му усмивки, щастие, любов! Това не е глезотия - глезотия от страна на родителите, е да купуват  предмети "еднодневки", което се прави "за да те оставят на мира". Подарете на детето си изживявания. Измъкнете го от вкъщи, заведете го на разходка в гората, в парка. Покажете му красотата на природата, и най-вече, обичайте го, за да се чувства то добре. Няма по-добър подарък от любовта и приемането, от грижата на този, когото си създал.
А най-прекрасният подарък според мен е този, който получаваш без повод. Подари прекрасен ден на детето си, просто защото го обичаш!

Александра Стоянова

Вълшебства от хартия

Ежедневно изхвърляме тонове хартия в боклука. Хората, защитници правата на природата призовават да рециклираме отпадъците. Ето как мои приятели - GG Sisters се справят с тази задача.

Възможно ли е от стари ненужни вестници, списания, брошури, които ежедневно намираме в пощенската кутия, дори и от сметките за тока да се роди нещо полезно...

Тоест да направиш от нищо - нещо?! Разбира се, че е възможно! Всичко е възможно! 

Ето я тайната рецепта:

вдъхновение

талант

търпение

любов

От тези хартиени тръбички те създават неща като тези: 

легло за домашен любимец

Дамска чанта

Масичка за кафе

Фруктиера

Кашпа

Къща за домашен любимец

Панерче за хляб

Подложки за чаши

Ваза

Панерче

Специалитети:

Rain Stick или Дъжд

Чанта-камък, направена от хартия

Нещата, които показах в моя блог са една малка част от всичко, с което се занимават. Можете да ги посетите на един от следните адреси:

https://www.facebook.com/ggsisters

http://ggsis.wordpress.com/

ggsisters@abv.bg

Александра Стоянова

Скъпи абитуриенти, мислене му е майката!

Какви красиви абитуриенти! Какви красиви момичета и момчета, какъв разкош се лее с тонове покрай тези балове! 

Та седя си и слушам всичките викове "1,2,3,4...12 Йееееее!!!" и всички производни... И се замислям каква е причината толкова шумно, бурно да искат да ги видят всички, че ВЕЧЕ СА ЗАВЪРШИЛИ!!! 

Може би са горди с това, че образователната ни система ги тласка да завършат и качеството на образованието им е "невероятно"!!! Или са безкрайно щастливи от факта, че са преписали на матурите, за които много от тях самите твърдят "Не ми трябват за нищо!", но въпреки това преписват... "Поздравления" към всички за което! Вие доказахте, че дори и да не знаете кой е Никола Вапцаров, сте абсолютно достойни да притежавате диплома за средно образование. Възхищавам ви се! 

Възхищавам се на желанието на всички да вдигат буквално празненства, подобни на малки сватби, за да се отбележи събитието - зрелостник в семейството! Приемете моите поздравления, скъпи празнуващи! Питам се каква е причината събитията около тези балове в днешно време да са се превърнали в подобен грандиозен ден. И стигам до отговора, че много обичаме да се показваме. Да ни видят всички! Колко сме велики! Детето ми завършва и аз имам възможността да поканя всичките си роднини до девето коляно, за да го видят всички как виси от колата, която евентуално след много яко бачкане мога да си позволя след около 20тина години! Какъв велик повод за празнуване е това! Наздраве!!!

Кеймбрижд ли завършвате? Толкова ли усилия положихте?! Честно! 

Гледаш го хубаво момиче. Даже и да не е, фризьори и гримьори са дали всичко от себе си, за да се доближи някак си до красотата. Всички сме виждали и обратния ефект. Уж хубаво момиче, а то малко крокодилче... (или проститутчица) Както и да е, и хубавото момиче застанало за снимка, усмихва се, устройството за снимки казва "Щрак!" и тя си отваря устата, от която излизат "най-красивите" думи в българския език + някои чуждици! Красота! 

И въобще, каква е целта на цялата тази показност??? За кого се прави всичко това? Кой е адресатът на всичко това, което показвате? И следващият въпрос - Какво показвате? Коли, от чиито прозорци никога повече няма да висите, дрехи - в много от случаите с тях - без тях, разлика - никаква! Грим-прическа - начин, по който никога не сте изглеждали и няма и да изглеждате повече никога.

Нека да се лее чалгата цяла нощ, ех, че е хубавооо!!!

Хубав е лукса - да празнуваш в хотел, да ти се случат всички гореизброени неща, които никога няма да се повторят. Надявам се все пак някога, в следващ момент да ви дойде акъла в главата и да разберете, че хората и хубавите моменти правят вечерта хубава, а не всичките цигании! :)

Александра Стоянова

За мълчанието и обратното на него

В контекста мълчанието е използвано в смисъла да виждаш, че нещо, което смяташ за нередно се случва и се питаш "Ами сега? Да си мълча ли или да не си мълча?" Което поражда въпроса Какво да направя? Което от своя страна има две възможности:
- да си трая;
- да не си трая.
Ако избереш първата, си мълчиш, в даден момент е много вероятно дори и да забравиш за случилото се. Но ако избереш втория вариант (да не си трая), имаш две възможности... всъщност възможностите са много. Но околната ни действителност ни кара да вярваме във факта, че сме толкова объркани, прецакани, безнадеждни, че се намираме в безизходица и Няма какво да се прави, Няма кой да свърши работа, На никой не му пука и всевъзможни отрицателни нагласи.
Но аз мисля, че нашата околна действителност всъщност е надеждна (защото това е обратното на безнадежден). Според мен, просто така ни карат да вярваме. И не само че ни карат (отвън), а и нашата нагласа някак си се преплита в един момент с всичко това... и то става част от теб.
Според мен всичко е наред, има надежда за нас, и във всеки един момент от живота си, се намираме на кръстовище. Понякога то е с 3-4-5-6 пресечки, понякога са само 2, но в никакъв случай не сме в път без изход. Винаги има какво да се направи, Винаги има кой да свърши работа, И винаги има някой, който се интересува от това. Само да предпочетем да го видим, да го чуем... Винаги има път, винаги има изход, винаги има светлина в тунела!!!
Вместо да се чудиш какво да направиш, направи крачката. Ако си мислиш, че никой няма да направи "нещо", това означава, че самия ти не би го направил, което те превръща автоматично в първия човек, от който се възмущаваш. Be a doer*!

А за мълчанието или обратното на него... сещам се за думичката морал, която е разтълкувана по следния начин в речника:

Морал - 

1. Съвкупност от норми, правила, които регулират, определят поведението на членовете на дедено общество, нравственост.

2. Духовни и душевни качества, норми на поведение на отделния човек; нравственост.

 или го имаш, или го нямаш... но е за предпочитане да го имаш, нали?!

*doer - от английския глагол do - правя, върша

Александра Стоянова

Молитва - Антоан дьо Сент Екзюпери

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват. 

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното. 

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството. 

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.  

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.
Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова, научи ме на търпение.
Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.
Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.
Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.
Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.
Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки.

Какъв е смисълът???

Честно казано нямам логично обяснение какво се случва с хората, след като приключи вълнуващият им земен път. Нямам представа и преди това какво се е случвало с тях, но имам идея какво се случва с нас тук и сега, докато пиша това, докато ти го четеш, докато дишаш, чувстваш ... или не чувстваш. 

Случва се това, че живеем за нещо, според някои, или за нищо, според други. Според мен живеем за нещо, и то така, че чак пушек се вдига! Както се пее в една песен "...Някои хора живеят за богатство, някои хора - за слава, някои хора за силата, някои просто, за да играят играта..." Всеизвестен факт е, че там откъдето идваме нищо не носим, което се повтаря по абсолютно същия начин и по пътя обратно... Идеята ми не е да те депресирам, така че спирам с пътя към парк "Вечен мир". 

Това, което искам да споделя, е по-скоро, че докато другите живеят за богатство, слава и т.н., аз живея за себе си. Както е ясно, щастието да бъдеш жив ти се отдава само веднъж в живота, от което според мен следва, че е по-добре пребиваването да е изпълнено с повече щастливи мигове, отколкото с безсмислени действия или бездействия. Както пише по-долу на картинката 

"Това е твоя живот. Прави, това, което обичаш, и го прави често. Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не си харесваш работата, напусни. Ако нямаш достатъчно време, спри да гледаш телевизия (да зяпаш гейбук!!!). Ако търсиш любовта на живота си, спри; тя ще те чака да започнеш да правиш нещата, които обичаш. Спри да анализираш, всички емоции са красиви. Животът е простичък. Когато се храниш, оценвяй всяка хапка. Отвори ума, ръцете и сърцето си за нови неща и нови хора, ние сме обединени в различията си. Попитай следващия човек, когото срещнеш каква е неговата страст, и сподели своята вдъхновяваща мечта с него. Пътувай често; да се изгубиш, ще ти помогне да намериш себе си. Някои шансове идват само веднъж, възползвай се от тях. Животът е в това какви хора срещаш и нещата, които сътворяваш с тях, така че излез навън и започни да създаваш. Животът е кратък. Изживей мечтата си и сподели страстта си."

Holstee Manifesto

И другото, което бих искала да споделя, е също толкова важно и според мен в абсолютен тон с горната снимка... Много ми е любимо, и го правя официално светско достояние:
"Прави само снимки, кради само време, оставяй само стъпките си!"

Надявам се в минутите, които прекара в четене на тази публикация, да са били приятни и вдъхновяващи за теб. Аз споделих това, което исках и ще продължавам да го правя, докато имам вдъхновение!
А до следващото такова, ти пожелавам щастие, усмивки и любов! :)

Александра Стоянова

... Аз обичам!!!!

Колкото по-често си казваме, че се обичаме и държим едни на друг, толкова по-рядко ще чуваме неприятни слова в ежедневието си. Все пак отвсякъде ни заливат с всичко друго, но не и с чиста любов. За това реших да си пожелая да ми се случва.

 Пожелах си по-често да чувам слова за обич, отколкото такива за не-обич. И какво прави човек, който иска да чува нещо по-често в ежедневието си, започва промяната от себе си. Обичам себе си, обичам майка си, обичам сестра си, обичам и сърчицето си, обичам останалите си близки хора, обичам приятелите си, обичам и неприятелите си, и тези които ме обичат и не ме обичат- също обичам. Обичайте, защото другата алтернатива е неприятна!
Обичайте за това, че хората си приличат, обичайте ги за това, че се различават. Обичайте ги, когато грешат, защото вашата любов ще им помогне да се поправят.
Любовта ще спаси света само и единствено, защото носи позитивна енергия на всички ни.

Пожелавам ви да се обичате! И започнете от себе си :)






Александра Стоянова

Фейсбук ???

13 април 2012г.

Едва днес като че ли осъзнах поради каква причина изтрих фейсбука си. Влезнах в групата на курса ми- хора на моите години. Разгледах и страниците на приятели...

Фейсбук е общество от хора. Повечето от тях са болни. Болни да покажат всяка частичка от живота си. Всяка секунда от ежедневието си. Нагледала съм се на снимки на хора в тоалетната, на хора в коли, пред коли, зад коли, върху коли, маси, легла, шкафчета, стаи, къщи, сред природата и т.н. и единствената цел при правенето на снимката е... Снимай ме за фейсбука, Чакай да си направя една фотосесия за фейсбук... и пр. Хора, които споделят мисли, които дори не разбират, просто, за да покажат че могат да четат. Хора, на които им е прекалено трудно да общуват с околните очи в очи, на които им е трудно да изказват на глас мнението си ... за това изплаквайки съдбата си на стената си във фейсбук, се надяват някак си да им мине. Хора, които нямат търпение да им се случи нещо, за да го отразят във фейсбука си. 

Колко от тези неща биха могли да се случат, ако го нямаше фейсбук? Всички! Ако човек има желание да сподели с целия свят мъдростта си, любовта си, проблемите на сутрешното си ставане и т.н. просто го прави! 

Фейсбук ми прилича понякога на един ежедневник. Купуваш си го сутрин, четеш го, докато си пиеш кафето. След това го разглеждаш преди и по време на обедната си почивка, но просто всички коментари ги споделяш на глас с колегите си. Аз не бих била особено очарована, ако във вестника някой е решил да напише статия за всички глупости, които хората споделят във гейбука си. Виждала съм всяка сутрин публикации от един и същи човек с пожелание за добро утро... И съм се замисляла - тези хора защо не поздравят съседите си, хората в магазина, хора около тях, а държат всяка сутрин това да им се случва във фейсбук??? 

Не бих се очаровала и да чета поредната публикация на колежка от университета на тема "Колко те желая, и как ще те...", или "Пожелах те и те имах, сега... Следващия!" Що за хора? Въобще мислят ли???

Всеки е толкова обсебен в това да се покаже, а всъщност няма нужда от това да го показва на всички в интернет пространството, достатъчно е може би да го разкаже на околните... нооо... защо да го показва само на близките си познати, когато може да го направи за всички останали, дори и за непознатите...

Забелязала съм, че на празници е много по-важно да напишеш във фейсбук "Весела Коледа...", "Христос Воскресе" и др....

А колко по-социално би било да го покажем на близките си, колко по-мило би било ако го покажем на хората на които наистина държим, отколкото на всички непознати, не само за да го кажем. 

Това е фейсбук- едно впечатление, едно показване... "Аз днес изчистих България!" ... защо е нужно да го казваш? Ако имаш желанието да я изчистиш, направи го, без да го показваш! Ако искаш да се покажеш, не е нужно дори да излизаш от къщи- просто покажи как изхвърляш боклука в казана за боклук. Но явно болното ни общество до толкова има нужда да покаже всяка крачка от събуждането, до заспиването си, че е готово на всичко за това. Ето с това не съм съгласна- всичкото показване, всичкото парадиране. И всеки се мъчи да надскочи другия, за да покаже колко е оригинален и колко по-добър. 

Аз не съм по-добра, аз съм себе си. И се харесвам такава, каквато съм. За това се радвам, че имах щастието да опозная социалната мрежа и да разбера, че е твърде тясно и елементарно пространство за мен. 

Пожелавам на всички да осъзнаят същото. А ако не им се случи, пак да бъдат щастливи в показването си в социалните мрежи! 

И любимия ми бутон "Харесвам"!!! Хора, спрете се! Спрете да събирате харесвания, за да си вдигате самочувствието, това е болестно състояние! Събирайте емоции с по-фината част от себе си, много по "Харесващо е!" :)

Но все пак нека се замислят какъв беше живота им преди да има фейсбук? По-лош??? С по-малко ли хора общувахте? А сега с колко общувате? И за колко от тях сте сигурни, че познавате истински. Истински в смисъла на това да не си представяш някой какъв е, а да знаеш всичките му хубави и всичките му лоши черти. Или ако не всички, поне да не си мислиш, че няма. Много е лесно да общуваш с някого анонимно, но колко по-хубав е истинския контакт с околните.

И лош ли беше живота ви преди фейсбук? И с какво фейсбук го променя, че е невъзможно да се живее без него? Ако човек предпочита да зависи от материалния свят.... смятам да приключа до тук!

Александра Стоянова