Молитва - Антоан дьо Сент Екзюпери

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват. 

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното. 

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството. 

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.  

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.
Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова, научи ме на търпение.
Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.
Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.
Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.
Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.
Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки.

Какъв е смисълът???

Честно казано нямам логично обяснение какво се случва с хората, след като приключи вълнуващият им земен път. Нямам представа и преди това какво се е случвало с тях, но имам идея какво се случва с нас тук и сега, докато пиша това, докато ти го четеш, докато дишаш, чувстваш ... или не чувстваш. 

Случва се това, че живеем за нещо, според някои, или за нищо, според други. Според мен живеем за нещо, и то така, че чак пушек се вдига! Както се пее в една песен "...Някои хора живеят за богатство, някои хора - за слава, някои хора за силата, някои просто, за да играят играта..." Всеизвестен факт е, че там откъдето идваме нищо не носим, което се повтаря по абсолютно същия начин и по пътя обратно... Идеята ми не е да те депресирам, така че спирам с пътя към парк "Вечен мир". 

Това, което искам да споделя, е по-скоро, че докато другите живеят за богатство, слава и т.н., аз живея за себе си. Както е ясно, щастието да бъдеш жив ти се отдава само веднъж в живота, от което според мен следва, че е по-добре пребиваването да е изпълнено с повече щастливи мигове, отколкото с безсмислени действия или бездействия. Както пише по-долу на картинката 

"Това е твоя живот. Прави, това, което обичаш, и го прави често. Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не си харесваш работата, напусни. Ако нямаш достатъчно време, спри да гледаш телевизия (да зяпаш гейбук!!!). Ако търсиш любовта на живота си, спри; тя ще те чака да започнеш да правиш нещата, които обичаш. Спри да анализираш, всички емоции са красиви. Животът е простичък. Когато се храниш, оценвяй всяка хапка. Отвори ума, ръцете и сърцето си за нови неща и нови хора, ние сме обединени в различията си. Попитай следващия човек, когото срещнеш каква е неговата страст, и сподели своята вдъхновяваща мечта с него. Пътувай често; да се изгубиш, ще ти помогне да намериш себе си. Някои шансове идват само веднъж, възползвай се от тях. Животът е в това какви хора срещаш и нещата, които сътворяваш с тях, така че излез навън и започни да създаваш. Животът е кратък. Изживей мечтата си и сподели страстта си."

Holstee Manifesto

И другото, което бих искала да споделя, е също толкова важно и според мен в абсолютен тон с горната снимка... Много ми е любимо, и го правя официално светско достояние:
"Прави само снимки, кради само време, оставяй само стъпките си!"

Надявам се в минутите, които прекара в четене на тази публикация, да са били приятни и вдъхновяващи за теб. Аз споделих това, което исках и ще продължавам да го правя, докато имам вдъхновение!
А до следващото такова, ти пожелавам щастие, усмивки и любов! :)

Александра Стоянова

... Аз обичам!!!!

Колкото по-често си казваме, че се обичаме и държим едни на друг, толкова по-рядко ще чуваме неприятни слова в ежедневието си. Все пак отвсякъде ни заливат с всичко друго, но не и с чиста любов. За това реших да си пожелая да ми се случва.

 Пожелах си по-често да чувам слова за обич, отколкото такива за не-обич. И какво прави човек, който иска да чува нещо по-често в ежедневието си, започва промяната от себе си. Обичам себе си, обичам майка си, обичам сестра си, обичам и сърчицето си, обичам останалите си близки хора, обичам приятелите си, обичам и неприятелите си, и тези които ме обичат и не ме обичат- също обичам. Обичайте, защото другата алтернатива е неприятна!
Обичайте за това, че хората си приличат, обичайте ги за това, че се различават. Обичайте ги, когато грешат, защото вашата любов ще им помогне да се поправят.
Любовта ще спаси света само и единствено, защото носи позитивна енергия на всички ни.

Пожелавам ви да се обичате! И започнете от себе си :)






Александра Стоянова

Фейсбук ???

13 април 2012г.

Едва днес като че ли осъзнах поради каква причина изтрих фейсбука си. Влезнах в групата на курса ми- хора на моите години. Разгледах и страниците на приятели...

Фейсбук е общество от хора. Повечето от тях са болни. Болни да покажат всяка частичка от живота си. Всяка секунда от ежедневието си. Нагледала съм се на снимки на хора в тоалетната, на хора в коли, пред коли, зад коли, върху коли, маси, легла, шкафчета, стаи, къщи, сред природата и т.н. и единствената цел при правенето на снимката е... Снимай ме за фейсбука, Чакай да си направя една фотосесия за фейсбук... и пр. Хора, които споделят мисли, които дори не разбират, просто, за да покажат че могат да четат. Хора, на които им е прекалено трудно да общуват с околните очи в очи, на които им е трудно да изказват на глас мнението си ... за това изплаквайки съдбата си на стената си във фейсбук, се надяват някак си да им мине. Хора, които нямат търпение да им се случи нещо, за да го отразят във фейсбука си. 

Колко от тези неща биха могли да се случат, ако го нямаше фейсбук? Всички! Ако човек има желание да сподели с целия свят мъдростта си, любовта си, проблемите на сутрешното си ставане и т.н. просто го прави! 

Фейсбук ми прилича понякога на един ежедневник. Купуваш си го сутрин, четеш го, докато си пиеш кафето. След това го разглеждаш преди и по време на обедната си почивка, но просто всички коментари ги споделяш на глас с колегите си. Аз не бих била особено очарована, ако във вестника някой е решил да напише статия за всички глупости, които хората споделят във гейбука си. Виждала съм всяка сутрин публикации от един и същи човек с пожелание за добро утро... И съм се замисляла - тези хора защо не поздравят съседите си, хората в магазина, хора около тях, а държат всяка сутрин това да им се случва във фейсбук??? 

Не бих се очаровала и да чета поредната публикация на колежка от университета на тема "Колко те желая, и как ще те...", или "Пожелах те и те имах, сега... Следващия!" Що за хора? Въобще мислят ли???

Всеки е толкова обсебен в това да се покаже, а всъщност няма нужда от това да го показва на всички в интернет пространството, достатъчно е може би да го разкаже на околните... нооо... защо да го показва само на близките си познати, когато може да го направи за всички останали, дори и за непознатите...

Забелязала съм, че на празници е много по-важно да напишеш във фейсбук "Весела Коледа...", "Христос Воскресе" и др....

А колко по-социално би било да го покажем на близките си, колко по-мило би било ако го покажем на хората на които наистина държим, отколкото на всички непознати, не само за да го кажем. 

Това е фейсбук- едно впечатление, едно показване... "Аз днес изчистих България!" ... защо е нужно да го казваш? Ако имаш желанието да я изчистиш, направи го, без да го показваш! Ако искаш да се покажеш, не е нужно дори да излизаш от къщи- просто покажи как изхвърляш боклука в казана за боклук. Но явно болното ни общество до толкова има нужда да покаже всяка крачка от събуждането, до заспиването си, че е готово на всичко за това. Ето с това не съм съгласна- всичкото показване, всичкото парадиране. И всеки се мъчи да надскочи другия, за да покаже колко е оригинален и колко по-добър. 

Аз не съм по-добра, аз съм себе си. И се харесвам такава, каквато съм. За това се радвам, че имах щастието да опозная социалната мрежа и да разбера, че е твърде тясно и елементарно пространство за мен. 

Пожелавам на всички да осъзнаят същото. А ако не им се случи, пак да бъдат щастливи в показването си в социалните мрежи! 

И любимия ми бутон "Харесвам"!!! Хора, спрете се! Спрете да събирате харесвания, за да си вдигате самочувствието, това е болестно състояние! Събирайте емоции с по-фината част от себе си, много по "Харесващо е!" :)

Но все пак нека се замислят какъв беше живота им преди да има фейсбук? По-лош??? С по-малко ли хора общувахте? А сега с колко общувате? И за колко от тях сте сигурни, че познавате истински. Истински в смисъла на това да не си представяш някой какъв е, а да знаеш всичките му хубави и всичките му лоши черти. Или ако не всички, поне да не си мислиш, че няма. Много е лесно да общуваш с някого анонимно, но колко по-хубав е истинския контакт с околните.

И лош ли беше живота ви преди фейсбук? И с какво фейсбук го променя, че е невъзможно да се живее без него? Ако човек предпочита да зависи от материалния свят.... смятам да приключа до тук!

Александра Стоянова

ВСИЧКИ МОЖЕМ ДА ЛЕТИМ

Всички можем да мечтаем,
ако спомним си, че сме деца!

Всички истината знаем, 

ако мислим със сърца!

Всички можем да обичаме, 

щом прозрем, че сме Едно.

Всички в нещо си приличаме- 

можем да творим добро!

Всички можем да простим, 

ако в болката съзрем урок.

Всички можем да вървим 

в общия ни път към Бог!

Всички можем да летим! 

И да правим чудеса!

Всички можем да летим, 

ако вярваме в това!

Мадлен Алгафари

Вкусен кекс с локум

Най-вкусния кекс, който сте опитвали... :)

Нужни продукти:
5 яйца
250гр захар
1/2 кофичка кисело мляко (200гр)
180мл олио (или 180гр масло)
500гр брашно
1 1/2 кутия локум
50гр орехи
80гр портокалови корички
1 пакетче бакпулвер
2бр ванилия на прах

Начин на приготвяне:
Разделяме белтъци от жълтъци в 2 купи.
Купата, в която ще разбиваме белтъците трябва да е задължително много добре подсушена.
Разбиваме белтъците с миксер- първо на ниска степен, а когато започнат да стават на пяна, скоростта се увеличава. Когато са разбити сняг (когато обърнете купата, не падат), прибавяме 2/3 (200гр) захар, но постепенно и без да спираме миксера. Не е хубаво да се слага цялото количество захар и след това да се бърка, защото по този начин няма да се разбие... и кекса няма да е най-вкусния :)

При жълтъците слагаме 1 супена лъжица вода и разбиваме на висока степен с миксера. Прибавяме останалата част от захарта (50гр) отново постепенно!
Когато се разбие, е готово да смесите жълта към бяла смес. На снимката вече са смесени и отново бъркаме, но без миксер,(а с дървена или гумена бъркалка). Целта на това бъркане е да не спадне белтъчната смес. Това се получва като бъркаме по-бавно и загребваме сместа отдолу нагоре.



След като сме го разбъркали добре, се получава еднородната смес на снимката. :)

Идва време на олиото. Бъркаме бавно, и изсипваме олиото в сместа. След това е ред на киселото мляко (1/2 кофичка). Разбъркваме добре (бавно), за да се смесят хубаво всички продукти. Трябва сместа да е все още пухкава.

Пресяваме цялото количество брашно. Правим си кладенче и вътре сипваме бакпулвера и ванилията и разбъркваме добре, за да се смесят добре сухите съставки.

Добавяме постепенно брашното и разбъркваме с миксера, докато се получи еднородна смес. Желателно е да не се получават бучки (за това ползваме и миксера вече).

Прибавяме орехите и разбъркваме с дървена (гумена) лъжица, за да се разпределят навсякъде.
По същия начин добавяме и портокаловите корички (домашни са) :)

Формата за кекса задължително се намазва с олио и се поръсва с брашно, за да не залепне. Ако нямате специална форма за кекс, застилате тава с хартия за печене (която няма нужда на намазнявате и набрашнявате) и сипвате всичко в тавата.

Локума се нарязва на парченца по желание (може и да не се нарязват, ако не искате). Овалват се в брашно, за да не потънат в кекса, а да останат отгоре.
Ако искате да са вътре в кекса, пак се овалват в брашно, за да не паднат на дъното, но се добавят преди да се изсипе в съда за печене.

Печем в предварително загрята фурна на горен и долен реотан на 180 градуса за около 35-40мин, като в началото (първите 20мин) не се отваря, за да се надуе. Към края се проверява с дървено шишче (клечка), за да се провери дали е готово тестото. Ако при проверката на шиша има тесто, това означава, че кекса все още не е изпечен, ако няма- готов е!

Ето така изглежда кекса, когато е готов за консумация. Остава да го извадите от формата, да го изчакате да изтине, да го нарежете ... и да го употребите!

Можете да поръсите с пудра захар, може и да го хапнете така. 

Успех при приготвянето и Bon appétit!!! :)

Александра Стоянова

Водопад Сливовдолско падало част II

Разходката към водопад Сливовдолско падало продължава. Вече минахме повече от половината маршрут до там, последно стигнахме до това как изглежда малкото водопадче отгоре... А сега продължаваме по пътя си :)

Бурите са съборили доста дървета из гората, и очевидно никой не ги чисти. Но честно казано на мен така ми харесва повече - много по-девствена е природата :)

А това дърво беше паднало на пътя и аз реших да го прегърна :)

По този начин му изглеждат коренищата. Имаше много паднали дървета, които въпреки, че са паднали, продължават да растат.

Въпрос на фантазия... :)

Не е ли джунгла???

След този участък за катерене се намира водопадът. Между другото е доста стръминичко, което означава, че е добре да имате една пръчка за помощ при катерене.

Опитах се да снимам целия водопад, но не ми се побира в обектива :)

Останах приятно изненадана от това, че от дясната страна има направено място за почивка. Ако си носите одеало или шалте, можете да си постелите, да седнете и да си починете. Много, много добре! :)

Водопад Сливовдолско падало

А ето и по-подробни снимки на части от водопада.

А ето това е ... на височина 2м от нивото на водопада :)

 Тръгнахме да се катерим нагоре към аязмото, това е водопада в профил :)

Тази гледка се открива над водопада :)

А това е очарователно място! Трябва да се почувства, за да се разбере :)

Отвсякъде се стича вода, като една малка дъждовна пещеричка е това!

Аязмото

А срещу аязмото е ето тази гледка

Още веднъж запечатах гледката над водопада, която също много ме впечатли и казвам Довиждане за днес на това място. Със сигурност ще се върна отново и ще доведа още почитатели на красивата българска природа!

Ето това видео сътворих :)

С пожелания да се наслаждаваме повече на това, което е около нас, 
за Вас предаде кореспондентът Александра Стоянова! :)

Хубава си, моя горо,миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост:
Който веднъж те погледне, 
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее
а комуто стане нужда 
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
 да те заборави...

Л. Каравелов

Александра Стоянова