вторник, 20 август 2013 г.

Водопад Сливовдолско падало част II

Разходката към водопад Сливовдолско падало продължава. Вече минахме повече от половината маршрут до там, последно стигнахме до това как изглежда малкото водопадче отгоре... А сега продължаваме по пътя си :)







Бурите са съборили доста дървета из гората, и очевидно никой не ги чисти. Но честно казано на мен така ми харесва повече - много по-девствена е природата :)


А това дърво беше паднало на пътя и аз реших да го прегърна :)


По този начин му изглеждат коренищата. Имаше много паднали дървета, които въпреки, че са паднали, продължават да растат.









Въпрос на фантазия... :)








Не е ли джунгла???
След този участък за катерене се намира водопадът. Между другото е доста стръминичко, което означава, че е добре да имате една пръчка за помощ при катерене.
Опитах се да снимам целия водопад, но не ми се побира в обектива :)
Останах приятно изненадана от това, че от дясната страна има направено място за почивка. Ако си носите одеало или шалте, можете да си постелите, да седнете и да си починете. Много, много добре! :)
Водопад Сливовдолско падало
А ето и по-подробни снимки на части от водопада.









А ето това е ... на височина 2м от нивото на водопада :)









































 Тръгнахме да се катерим нагоре към аязмото, това е водопада в профил :)


Тази гледка се открива над водопада :)




А това е очарователно място! Трябва да се почувства, за да се разбере :)










Отвсякъде се стича вода, като една малка дъждовна пещеричка е това!













Аязмото

А срещу аязмото е ето тази гледка




Още веднъж запечатах гледката над водопада, която също много ме впечатли и казвам Довиждане за днес на това място. Със сигурност ще се върна отново и ще доведа още почитатели на красивата българска природа!


Ето това видео сътворих :)

С пожелания да се наслаждаваме повече на това, което е около нас, 
за Вас предаде кореспондентът Александра Стоянова! :)


Хубава си, моя горо,миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост:
Който веднъж те погледне, 
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее
а комуто стане нужда 
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
 да те заборави...

Л. Каравелов


Александра Стоянова




1 коментар: