На около 25км южно от град Батак по пътя за Доспат се намира едно от местата, за които мога да кажа "Райско кътче". Съвсем между другото ще вмъкна, че това съвсем не е единственото. Но в момента става въпрос именно за язовир Голям Беглик. Всъщност и Малък Беглик не е никак за подценяване, но ще се съсредоточа на Големия. Площта на езерото е 4,125 кв.км.* водния обем е 62 110 000 куб. м.*, язовирът е четвърти по големина в България и се използва за захранване на ВЕ централи. Надморската височина е 1528м. Там може да се почувстват всички годишни времена за един ден.
Това е място, където не се чува нищо друго освен шума на вятъра и песните на птиците. Не е най-популярното място за туристи (за щастие!!!), или просто е толкова голямо, че не се забелязва колко много хора го населяват в един и същи момент. Единственото, което опорочава (според някои) или разведрява (според други) обстановката е музикалният еко фестивал Беглика Фест. Нямам намерение да коментирам и да лепя етикети, защото е глупаво. Аз бях през 2012г. на феста и малко ми хареса и малко не ми хареса... но това са лични предпочитания и впечатления. Хубавото останало от този фестивал са тоалетните, закътани между борчетата. Които не са единствените следи, оставени от събитието. Ето тези дървени колони са също от там. И ето това местенце на дървото, което е нещо средно между къщичка и гнездо, а всъщност е пулт за DJ.
Около язовира особено през лятото могат да се открият палатки и шатри, населявани от дружелюбни хора. Важно е да подчертая, че според моите наблюдения на подобно място лоши хора не ходят- първата причина е, че такива не съществуват, лоши са само постъпките на хората, но както и да е. Пожелавам си и занапред да е така. Направи ми впечатление, че е чисто от боклуци, за което БЛАГОДАРЯ НА ВСЕКИ ЕДИН ЧОВЕК, КОЙТО ЧИСТИ БОКЛУЦИТЕ СЛЕД СЕБЕ СИ. МОЖЕ БИ Е СТИГНАЛ ДО ИЗВОДА, ЧЕ ТАКА Е ПО-ЕКОЛОГИЧНО, ПО-КРАСИВО, И ВЪЗПИТАНО! А и никой не е длъжен! Мисля в блога си да публикувам един полезен урок как и защо трябва да пазим природата чиста. Това със сигурност ще се случи, но не зная все още кога!
Ето това местенце, ние го припознахме като кухничка, която ни свърши чудесна работа. По-скоро свърши работа, на който готвеше, аз бях огняр, но за това малко-понататък!
До тук бяха снимките с вдъхновяващата природна гледка на това място, а ето какво извърши нашата компания там:
Аз бях огняр. И това е вече доказано!
В интерес на истината- нито запалих огъня, нито качествено го поддържах, но съм единствената, снимана до него, така че абсолютно мога да заблуждавам аудиторията колкото си искам по този начин!!! :)
Ето тук помагам на зеленчуците да се опекат по-бързо! Зеленчуци на дървен огън - ах, че вкусно! Препоръчвам го на всеки, който може да си запали огън (без да подпали гората) и да си ги изпече! В противен случай, аз съм на среща!!! :)
Ето това се случи на скарата. После ни се случи и в стомасите.
Поради честите промени в климата и късмета, който ни се падна... щом започнахме да консумираме от храната, започна да вали дъжд...който след около 5-10 минути спря. (Точно колкото да си съберем всичките принадлежности + боклуците и да сме готови за изнасяне).
Просто тичам, за да се включа в следващата снимка!
Ето я и следващата снимка :)
Много е хубаво, когато можеш да плуваш, да си поплуваш. Абсолютно завидях на батко ми! И като гледам снимките, пак завиждам!!!
Кеф!!!
Пожелавам на всеки да отиде там, но ако смята да се държи селяшки (да цапа гората, да създава опасни пожарни ситуации, да нарушава спокойствието на останалите хора и да им пречи да си почиват, да се държи грубо и нагло с тях) по-добре да не излиза от там, където това се приема за нормално!
За всички останали, насладете се истински на природата, усетете спокойствието на това вълшебно място, починете си качествено!
*Стойностите са преписани от Уикипедиа
*Стойностите са преписани от Уикипедиа
Александра Стоянова
Няма коментари:
Публикуване на коментар