Отговорност

Да приемеш с ясно съзнание, че САМ създаваш своя свят, своята собствена действителност, е много по-отговорно от това да си мислиш, че някой друг е отговорен за живота, който ТИ живееш.
Обърни внимание на мислите си, те са много важни. Ако мислите ти са тъмни и негативни, как очакваш да ти се случват само хубави неща?!
Обърни внимание на думите си - те са могъщ фактор, не ги пилей безразборно и просто, за да кажеш нещо!
Обърни внимание на реакциите си, на това как възприемаш света. Ако често се ядосваш, без значение за дребни или големи неща; ако за теб светът е неприятно място - работата ти, семейството ти, съседите ти и всички останали са fucked up, какъв според теб си ти, щом те са част от твоя живот.
Обърни внимание на нещата, които ти се случват - те са последица от всичко, което ти си създал, и да мрънкаш недоволно от това... ти не предприемаш оздравително решение.
Оздравителното решение е: да вдигнеш ръкави и да се впуснеш в решаването на проблемите си, чрез действие, защото това е твоя живот!!!
Не приемай нищо лично! Нищо не е адресирано към теб, колкото и да ти се струва така. По-скоро е изблик на нечий комплекс.
Да мислиш, че някой друг е отговорен за живота ти, за нещата които ти се случват е СЯКАШ да имаш развалена мивка вкъщи, да имаш инструменти да я поправиш, но да твърдиш, че не си отговорен за това, че се е развалила.
Напротив, ти си отговорен, и е твоя задача да я поправиш! Колкото по-рано осъзнаеш това, толкова по-добре, защото може да се развали печката, пералнята... и накрая цялата ти къща да се сгромоляса върху главата ти, защото си мислиш, че не е твоя отговорност.
Ако си мислиш, че околните са виновни за твоето нещастие, пак си помисли! Върни лентата назад. Не ги ли повика ти чрез своите нагласи, мисли, думи и действия? Околните са само отражение на теб самия. А кой е отговорен, че ти си такъв? Не са родителите ти, не околните, не правителството или учителите ти, а ти! Ти имаш възможността да промениш това, стига да искаш!
Осъзнай се! Събуди се!
Ако някой твърди, че не е така, не му вярвай. Не вярвай и на мен, направи си експеримент и сам прецени! Но направи нещо!
Поеми тази отговорност. Обърни внимание на мислите си, на думите си! Погледни навътре в себе си!
Приятно вглеждане и успех!

Александра Стоянова

Коя съм аз!?

Казвам се Александра Костова. Родена съм през 1989 година и съм зодия Водолей. Живея в Пловдив. (Вече съм Костова :)

Повечето хора, които познавам смятат, че е важно с какво се занимаваш, каква е професията ти, защото едва ли не могат да съдят за теб по тези неща. Аз не съм на същото мнение, но за тези, които са - ще споделя, че настоящата ми професия е учител в детска градина в Пловдив. Занимавам се и с други неща - например всякакви идеи от рода на Направи си сам, обичам творчеството под всякаква форма!

Това е личният ми блог, където публикувам всичко, което ме вдъхнови! Идеята е споделяне - споделяне на мнение, което всеки човек е добре да има, и да умее да го изразява. За мен е радост, когато моите мнения, и вашите съвпадат, но за да има и някакъв обмен на идеи е хубаво все пак понякога мненията ни да се разминават. Най-хубаво е, когато те са в посоката Да направим света по-добро място за живеене!

Употребата на постове от блога или части от тях за каквато и да е цел, е позволена с посочване на автора (Александра Стоянова) и линк към блога (http://alekcandras.blogspot.com/).

Всеки, който желае да сподели мнение, има пълното право да го направи в мястото за коментари под всеки пост, или на e-mail адрес alekcandras@gmail.com

Благодаря!

Александра Костова

Можем!

Снимка: www.josephinewall.co.uk/

Децата са нещо прекрасно! Те са толкова чисти! Мисленето им, паметта им са абсолютно необременени!!!

Според мен тази е най-хубавата черта, която дете може да притежава - необременеността. 

Ако си дете, ти си всичко! Ти можеш всичко! Дори можеш да си шефа, на каквото и когото си пожелаеш! Можеш да си шеф на динозаврите, или пък шеф на Майкъл Джексън! Всъщност, те не присъстват физически само в света на възрастните. Но са във всички останали светове и вселени :) :) :)

И всички, които по един или друг начин са напуснали детството, не бива да отнемат тази сила детска! Тя е много важна, тя прави чудесата възможни!!! :)

Александра Стоянова

Впечатления от детската градина

Държавата задължава всяко дете, навършило 5 години да посещава задължително детска градина. Как изглежда тя през моите очи, на кое е добре да обърнем внимание и въобще моите впечатления можете да прочетете тук:

В една група по списък са 30 деца. Те делят заедно едно общо пространство. Те трябва да си играят заедно с общи играчки, и въобще да са заедно цял ден - всичките 30. Тук говоря за общо пространство, поради факта, че вече все повече се стои вътре в градината, отколкото на двора, предвид атмосферните условия навън - студено е, мокро е и т.н.

Снимка: educationcareerarticles.com

Тъй като детските градини се строят по някакви стандарти, почти всички градини, в които съм ходила имат общо взето еднаква квадратура за всяка група. В една определена градина, чието име няма да споменавам, квадратурата е приблизително 92 кв.м. Това включва - занималня, куклен кът и спален кът.
По изискванията на МЗ:

"Общата площ на помещенията спалня и занималня трябва да осигурява най-малко 4 m2 на всяко дете" (Наредба № 3 от 2007г. за здравните изисквания в детските градини, Министерство на здравеопазването; Изм. - ДВ, бр. 64 от 2012 г., бр. 85 от 2012 г., в сила от 6.11.2012г.)

и сега правим една проста сметка дали са спазени 4-те квадратни метра на всяко дете:

делим 92кв.м. обща площ на 30 деца - на всяко дете се падат 3,06кв.м. За да бъде спазена наредбата, децата във всяка група с такава площ на помещението би трябвало да са 23.

Удивителен за мен е фактът, че съществуват европейски изисквания относно отглеждането на животни, и за контрола на това има специални проверки, санкции за неспазване и т.н. 

Защо възниква проблем за пространството? 

Децата са твърде много за това пространство! В един момент те стават неконтролируеми (по-надолу е обяснено и защо е толкова важен контролът!), децата имат нужда от движение, от пространство, от въздух, а ние ги затваряме по цял ден. Тясното пространство ги изнервя и кара някои от тях да се държат неестествено. Или пък ги кара да се държат съвсем нормално - агресивно, бият се и буквално не знаят защо!

Въпрос: Кое е по-важно - щастливата кокошка или щастливото дете?

Снимка: kidshouse.in

~ ~ ~

Важен е въпросът за дневния режим на децата. В подготвителните групи (децата от 5 до 7 годишна възраст) имат по 4 ситуации (урока) на ден (3 сутрин и 1 следобед). Това означава, че ако нямат физическо, те са обикновено седнали на столчетата. 

Ето как изглежда един примерен дневен режим на подготвителна група:

7.00-8.20 - прием на децата, дейност по избор (включително гледане на детски филмчета)

8.20-8.40 - утринно раздвижване

8.40-9.00 - закуска

9.00-10.15 - учебни ситуации (уроци)

10.15-11.00 - сюжетно-ролеви игри, подвижни игри, спортно подготвителни игри и упражнения

11.00-11.45 - игри на открито, разходки (ако е хубаво времето!)

11.45-12.00 - тоалет, подготовка за обяд

12.00-12.30 - обяд

12.30-13.00 - тоалет

13.00-15.30 - следобеден сън

15.30-15.45 - тоалет

15.45-16.00 - подвижни игри

16.00-16.30 - закуска

16.30-17.00 - следобедни ситуации

след 17ч - дейност по избор, индивидуална работа, изпращане, допълнителни дейности (английски, бойни изкуства, народни танци, модерни танци и т.н.)

Държа да отбележа, че в занималнята е забранено да се бяга!

Грубо казано, от 8 до 17ч. децата имат право на 2 и половина часа движение - разрешено, 3 часа стоене по столчетата, 2 часа и половина сън, 45 минути тоалет дневно.

В първи клас децата ако имат 5 часа дневно (равнява се на 4 астрономически) седят по чиновете общо 3 часа, и имат междучасия общо 1 час.

Снимка: www.singapolitics.sg

~ ~ ~

Причината децата да стоят по столчетата е, че по този начин могат да бъдат овладени по-лесно да запазят тишина, да им бъде показано, прочетено нещо, те да видят, да чуят, да разберат. Така може да се води адекватен разговор с тях, и по този начин всички могат да се включат. Тъй като ако си играят на хаос из занималнята, те не са тихи. Освен това и се гонят, карат се за играчки, удрят се с тях и т.н.

~ ~ ~

Съгласно Наредба № 1 на Министерство на образованието от 23.01.2009г.:

"Чл. 3. (1) Децата и учениците със специални образователни потребности се обучават и възпитават интегрирано в детските градини по чл. 18 от Закона за народната просвета (ЗНП)"

Това означава, че във всяка група може да има поне едно дете със специални образователни потребности. Най-често те имат нужда от допълнително внимание, от допълнителна грижа. Това е осигурено чрез ресурсен учител. Но той не присъства при децата през цялото време, не е предвиден по един ресурсен учител на група, а един за цялата градина.
Той работи с детето със СОП в специален кабинет. Не съм сигурна точно колко време е тази работа, но и час да е, през останалото време, детето може да разчита само и единствено на учителя в групата, на когото междувременно разчитат и още 29 деца!
За децата също има право да се грижи и помощен персонал - т.н. леля, но тя работи в детската градина главно, за да поддържа помещенията чисти и в пригоден вид, подходящ за децата. По това, което аз виждам, лелите са по-строги към децата от самите учители. И въобще, децата разчитат главно на учителя, защото лелята си има и други задължения!

Специалната образователна потребност на детето може да е всякаква, и в нередки случаи поведението на детето със СОП може да стресира останалите деца в групата. Естествено, че е в пъти по-добре да интегрираме децата, които имат някакви проблеми! Но...

Била съм свидетел на случай, в който дете със СОП се изнервяше от прекаления шум в занималнята, от това, че децата разваляха реда му, от това че му пипаха играчките. В такива моменти, то реагише буйно - с писъци, понякога с хвърляне на предмети, удряше. Реакцията на другите деца беше напълно нормална - те стояха и стъписани гледаха какво се случва. Някои плачеха, други бяха свикнали. Но какво се случва?- свикват с това, че е нормално някой да се държи така, свикват с агресията около себе си. 

Според мен мястото на децата със СОП е сред децата, но в значително по-малки групи деца!

Снимка: www3.wayne.kyschools.us

~ ~ ~

В детската градина най-вече се държи на контролa върху децата и тяхната дисциплина. Главно заради това, че те са много и ако всеки започне да прави каквото си иска, настава абсолютен хаос, което противоречи на самата идея Детска градина. Приемайки сутрин децата в градината, от този момент ние (учителите) сме отговорни за техния живот, а това е най-важното - на края на деня, когато дойдат родителите да си ги вземат, учителят да предаде детето здраво и читаво. Няма значение дали то си е изяло манджичката, дали е слушало приказката, дали е спало на обяд - важно е да ги дадем живи и здрави на родителите.

Това е така, но предвид всичко, което изписах до тук, вместо думата учител би било по-подходящо да използвам звероукротител.

Звероукротителят също приема това, което укротява здраво и читаво, и го връща здраво и читаво. При това укротено!

~ ~ ~ 

Питам се как се чувстват децата от това, че прекарват повечето от своето съзнателно време в детската градина... 

Всяка рисунка, която нарисуват се надписва най-често "за мама", споделят различни съвместни истории за тях и родителите им. За тях Мама и Тати са целият им свят и те нямат нужда от нищо повече, само от вниманието, грижата и любовта на Мама и Тати!

~ ~ ~

Как би трябвало да се случват нещата според мен?

Въпреки примамката с делегираните бюджети, тези, които са отговорни, да не тормозят учителите и децата с толкова големи групи деца!

Според мен един човек да отговаря за 30 деца е абсолютно престъпление. Замесени в това престъпление са директорите, защото първоначално то тръгва от тях, те приемат децата; учителите, защото си траят (нали ще вземем повече пари) ; и родителите - някои защото са незаинтересовани къде отива детето им, други защото са наясно с това, приемат го и си мълчат. 

Според мен ако 1 учител се грижи едновременно за 10-15 деца, това би променило нещата - по този начин учителят вече не би изземал функциите на звероукротител, би имал по-голяма възможност да отделя внимание на децата и да работи и индивидуално с тях.

Мисля, че е твърде остаряла методика ние да чертаем планове какво ще правят днес децата - най-добре би било те сами да избират. Те имат мнение и то е - Играе ми се! Скача ми се! Бяга ми се! Не ми се спи! Рисува ми се! Танцува ми се! 

Снимка: blogs.dnvgl.com

~ ~ ~

Децата са най-важното нещо в нашия свят. Те са по-важни от Нас, защото те всъщност са част от нас, по-добрата част. Ако ние не отговорим с любов, грижа и внимание на техния зов, техният свят добива все по-мрачни цветове.

Александра Стоянова