Това е маркировката на пътеката,
ако не видите жълтата табела, това е ориентирът,
който ви е нужен.
Водопадът Сливовдолско падало се намира в резерват Червената стена, която от своя страна е обявена за резерват през 1962г. Многократно е бил разширяван, а сегашните му граници са определени през 1990г. Площта на резервата е 3 029ха. През 1977г. е включен в списъка на биосферните резервати по програмата на ЮНЕСКО "Човекът и биосферата".
96 от видовете в този резерват са ендемити (биологични видове, разпространени в определен район), а 38 са включени в Червената книга на България (изчезващи).
Водопадът Сливовдолското падало е висок 50м и е най-високият водопад в Родопите и се нарежда на 12то място сред най-високите водопади в България. Разположен е в рида на Добростан от Преспанския дял на Западните Родопи. Носи името си от река Сливовдол.
За по-голяма безопасност на посетителите през 2012г. са изградени 5 дървени мостчета, 2 дървени стълби, дървени ограждения и опорни метални въжета (по проект осъществен от Регионалната инспекция по околната среда и водите), за което БЛАГОДАРЯ!!!
Заради това, че водопадът се намира в защитена територия, е забранена всякаква друга дейност, с изключение на охраната на резервата, посещения с научна цел и преминаване на хора по маркираните пътеки. Забранено е отклоняване от пътеките, сякане, кастрене и повреждане на дърветата; късане или изкореняване на растенията или на части от тях, нарушаване на естествения живот на дивите животни; палене на огън, бивакуване, бране на цветя, лов, риболов и др. Всички тези дейности нарушават природните закони и законите на Република България (за което може да бъдете глобени).
Всичко това ме води до мисълта, че е добре да знаем защо сме отишли там... :)
Маршрутът към водопада може да започне от 2 места - 3тия тунел след село Бачково по пътя за Смолян, или от хижа Марциганица.
Преди тунела, в дясно е пътечката към водопада
Ние избрахме да тръгнем по първия вариант. Точно след тунела от дясната страна има рибарник, а от двете страни на пътя има място за паркиране на коли. Може да се стигне с автобуса за град Смолян, просто трябва да предупредите шофьора да спре там (или в близост).
Още с навлизането на пътеката и започват красотите на природата.
След това пресичате много внимателно пътя, минавате по мостчето, наливате си вода от чешмичката и когато се обърнете надясно, започва приключението! 1-2 стъпки след чешмичката има пръчки, които ще ви помогнат при изкачването. Маршрута не е тежък, ако не бързате, а имате време и желание да се насладите на природата, може да изкарате цял ден там. Пътечката минава покрай реката и всяка гледка, която се образува там, е красива. Аз спирах, и правех снимки на всичко, което ми хареса, което събра 200 снимки в апарата ми, но всички са много касиви и си заслужава! :)
Естествено, ако не желаете да се насладите на гледките по пътя, а бързате да видите водопада, ще загубите половината от удоволствието, защото красотата на природата не се намира само и единствено на този водопад, а на всяка една стъпчица!
По пътя към водопад Сливовдолското падало, се виждат и много други по-малки водопади, които са не по-малко красиви!
Чудната къщичка
Започва чудната пътечка...
Вълшебството на чудната пътечка се дължи на леската и дряна. Приказно... :)
Ето я първата дървена стълбичка, а отляво се намира реката. Може да се мине покрай реката, може да се мине и отгоре и да слезете по стълбичката.
Красотата на гората...
Това е двойна маркировка- бяло + синьо- Сливовдолско падало, бяло + жълто - жижа Марциганица.
Двата маршрута се разделят малко преди водопада.
Вълшебството на водата
А това толкова много ме впечатли, че му направих клипче ->накрая на публикацията
Направени са каменни ограждения, които да помагат на туристите
Родопски силивряк
Това растение се нарича Родопски силивряк (Haberlea rhodopensis). Известно е и като Орфеево цвете, каберлия, китара, безсмъртниче, стирака, шаплиева билка. Растението е ендемит за Родопите. Открито е за пръв път през 1834г.
Известно е с това, че е единственото цвете, което преминава в анабиоза (мнима смърт), престоява дълго време в това състояние и при наличие на подходящи условия, отново се съживява. Изследванията показват, че може да престои изсъхнал 31 месеца, и след това пак да възстанови жизнените си функции, което е мистерия за учените.
Лекува болестта шап.
Много интересни неща за родопския силивряк може да прочетете тук ЦЪК
Родопски силивряк в множествено количество
Я, нещо шуми в листата... Това не е ли... гущерче!
Спри! Огледай се! Ослушай се! Насласи се... и продължи по пътя си! :)
Силиврякът се расте върху варовикови скали
По средата на пътя към водопада се намира една малка зелена къщичка, която е собственост на горското стопанство.
Пред нея има масичка и пейки, !и тоалетна :)
Зелената къщичка на горските стопани
Масичката с пейките, а от ляво е тоалетната
Срещнахме този плуващ лабрадор и стопаните му по пътя. Той много се радваше на водата и само чакаше удобно място, откъдето да скочи да поплува :)
Колко незначителен изглежда човек пред величието на природата :)
Този водопад се намира по пътя към Сливовдолското падало,
но не е падалото, а друг водопад, чието име не знам, но е красив!
Няма коментари:
Публикуване на коментар