Скъпи абитуриенти, мислене му е майката!

Какви красиви абитуриенти! Какви красиви момичета и момчета, какъв разкош се лее с тонове покрай тези балове! 

Та седя си и слушам всичките викове "1,2,3,4...12 Йееееее!!!" и всички производни... И се замислям каква е причината толкова шумно, бурно да искат да ги видят всички, че ВЕЧЕ СА ЗАВЪРШИЛИ!!! 

Може би са горди с това, че образователната ни система ги тласка да завършат и качеството на образованието им е "невероятно"!!! Или са безкрайно щастливи от факта, че са преписали на матурите, за които много от тях самите твърдят "Не ми трябват за нищо!", но въпреки това преписват... "Поздравления" към всички за което! Вие доказахте, че дори и да не знаете кой е Никола Вапцаров, сте абсолютно достойни да притежавате диплома за средно образование. Възхищавам ви се! 

Възхищавам се на желанието на всички да вдигат буквално празненства, подобни на малки сватби, за да се отбележи събитието - зрелостник в семейството! Приемете моите поздравления, скъпи празнуващи! Питам се каква е причината събитията около тези балове в днешно време да са се превърнали в подобен грандиозен ден. И стигам до отговора, че много обичаме да се показваме. Да ни видят всички! Колко сме велики! Детето ми завършва и аз имам възможността да поканя всичките си роднини до девето коляно, за да го видят всички как виси от колата, която евентуално след много яко бачкане мога да си позволя след около 20тина години! Какъв велик повод за празнуване е това! Наздраве!!!

Кеймбрижд ли завършвате? Толкова ли усилия положихте?! Честно! 

Гледаш го хубаво момиче. Даже и да не е, фризьори и гримьори са дали всичко от себе си, за да се доближи някак си до красотата. Всички сме виждали и обратния ефект. Уж хубаво момиче, а то малко крокодилче... (или проститутчица) Както и да е, и хубавото момиче застанало за снимка, усмихва се, устройството за снимки казва "Щрак!" и тя си отваря устата, от която излизат "най-красивите" думи в българския език + някои чуждици! Красота! 

И въобще, каква е целта на цялата тази показност??? За кого се прави всичко това? Кой е адресатът на всичко това, което показвате? И следващият въпрос - Какво показвате? Коли, от чиито прозорци никога повече няма да висите, дрехи - в много от случаите с тях - без тях, разлика - никаква! Грим-прическа - начин, по който никога не сте изглеждали и няма и да изглеждате повече никога.

Нека да се лее чалгата цяла нощ, ех, че е хубавооо!!!

Хубав е лукса - да празнуваш в хотел, да ти се случат всички гореизброени неща, които никога няма да се повторят. Надявам се все пак някога, в следващ момент да ви дойде акъла в главата и да разберете, че хората и хубавите моменти правят вечерта хубава, а не всичките цигании! :)

Александра Стоянова

Историята за вярата и добротата...

Откраднах от: Desislava IvaNova

"В детската градина на Алекс има едно много агресивно дете, което миналата седмица беше ударило сина ми по главата. Едно е, но всички майки се оплакват, че децата им са ежедневно скубани, хапани и поступвани от него.

Тази сутрин в градината видях една майка, чието дете е било нахапано вчера, как отиде при него и започна да го заплашва да не е посмял да приближи сина и повече. Гледаше го назидателно отгоре. След като майката си тръгна, въпросният палавник започна веднага да блъска детето и и да го дразни.

Отидох при него и клекнах, за да сме равни, гушнах го и му казах:
- Искам да ти кажа една тайна: ти си по-голям от моя Алекс и аз така като гледам другите деца тук си мисля, че ти най-добре ще можеш да се грижиш за него и да го пазиш. Имам ти доверие и като дойда следобед ще ми кажеш дали някой е закачал моето дете. Разчитам на теб и знам, че ще си добър приятел на Алекс.
-Аз съм лош, мама ми казва, че съм лош. - ми каза малкия.
- Лош ли? Че аз ако беше лош щях ли да искам да си приятел на моя син и да се грижиш за него. Кажи щях ли?

Малкия немирник изведнъж стана мек, почувства се значим... гушкат го, целуват го, че и задача му поставят, дете му "поверяват". И обеща да се "грижи" за Алекс. Излязох и гледам през прозореца няколко минути. Той ходи след сина ми, говори му, дава му играчки и го вика да му покаже нещо...

Там, където не става с Любов, става... с много Любов."

копирала:
Александра Стоянова

За мълчанието и обратното на него

В контекста мълчанието е използвано в смисъла да виждаш, че нещо, което смяташ за нередно се случва и се питаш "Ами сега? Да си мълча ли или да не си мълча?" Което поражда въпроса Какво да направя? Което от своя страна има две възможности:
- да си трая;
- да не си трая.
Ако избереш първата, си мълчиш, в даден момент е много вероятно дори и да забравиш за случилото се. Но ако избереш втория вариант (да не си трая), имаш две възможности... всъщност възможностите са много. Но околната ни действителност ни кара да вярваме във факта, че сме толкова объркани, прецакани, безнадеждни, че се намираме в безизходица и Няма какво да се прави, Няма кой да свърши работа, На никой не му пука и всевъзможни отрицателни нагласи.
Но аз мисля, че нашата околна действителност всъщност е надеждна (защото това е обратното на безнадежден). Според мен, просто така ни карат да вярваме. И не само че ни карат (отвън), а и нашата нагласа някак си се преплита в един момент с всичко това... и то става част от теб.
Според мен всичко е наред, има надежда за нас, и във всеки един момент от живота си, се намираме на кръстовище. Понякога то е с 3-4-5-6 пресечки, понякога са само 2, но в никакъв случай не сме в път без изход. Винаги има какво да се направи, Винаги има кой да свърши работа, И винаги има някой, който се интересува от това. Само да предпочетем да го видим, да го чуем... Винаги има път, винаги има изход, винаги има светлина в тунела!!!
Вместо да се чудиш какво да направиш, направи крачката. Ако си мислиш, че никой няма да направи "нещо", това означава, че самия ти не би го направил, което те превръща автоматично в първия човек, от който се възмущаваш. Be a doer*!

А за мълчанието или обратното на него... сещам се за думичката морал, която е разтълкувана по следния начин в речника:

Морал - 

1. Съвкупност от норми, правила, които регулират, определят поведението на членовете на дедено общество, нравственост.

2. Духовни и душевни качества, норми на поведение на отделния човек; нравственост.

 или го имаш, или го нямаш... но е за предпочитане да го имаш, нали?!

*doer - от английския глагол do - правя, върша

Александра Стоянова

Молитва - Антоан дьо Сент Екзюпери

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват. 

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното. 

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството. 

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.  

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.
Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова, научи ме на търпение.
Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.
Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.
Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.
Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.
Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки.

Какъв е смисълът???

Честно казано нямам логично обяснение какво се случва с хората, след като приключи вълнуващият им земен път. Нямам представа и преди това какво се е случвало с тях, но имам идея какво се случва с нас тук и сега, докато пиша това, докато ти го четеш, докато дишаш, чувстваш ... или не чувстваш. 

Случва се това, че живеем за нещо, според някои, или за нищо, според други. Според мен живеем за нещо, и то така, че чак пушек се вдига! Както се пее в една песен "...Някои хора живеят за богатство, някои хора - за слава, някои хора за силата, някои просто, за да играят играта..." Всеизвестен факт е, че там откъдето идваме нищо не носим, което се повтаря по абсолютно същия начин и по пътя обратно... Идеята ми не е да те депресирам, така че спирам с пътя към парк "Вечен мир". 

Това, което искам да споделя, е по-скоро, че докато другите живеят за богатство, слава и т.н., аз живея за себе си. Както е ясно, щастието да бъдеш жив ти се отдава само веднъж в живота, от което според мен следва, че е по-добре пребиваването да е изпълнено с повече щастливи мигове, отколкото с безсмислени действия или бездействия. Както пише по-долу на картинката 

"Това е твоя живот. Прави, това, което обичаш, и го прави често. Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не си харесваш работата, напусни. Ако нямаш достатъчно време, спри да гледаш телевизия (да зяпаш гейбук!!!). Ако търсиш любовта на живота си, спри; тя ще те чака да започнеш да правиш нещата, които обичаш. Спри да анализираш, всички емоции са красиви. Животът е простичък. Когато се храниш, оценвяй всяка хапка. Отвори ума, ръцете и сърцето си за нови неща и нови хора, ние сме обединени в различията си. Попитай следващия човек, когото срещнеш каква е неговата страст, и сподели своята вдъхновяваща мечта с него. Пътувай често; да се изгубиш, ще ти помогне да намериш себе си. Някои шансове идват само веднъж, възползвай се от тях. Животът е в това какви хора срещаш и нещата, които сътворяваш с тях, така че излез навън и започни да създаваш. Животът е кратък. Изживей мечтата си и сподели страстта си."

Holstee Manifesto

И другото, което бих искала да споделя, е също толкова важно и според мен в абсолютен тон с горната снимка... Много ми е любимо, и го правя официално светско достояние:
"Прави само снимки, кради само време, оставяй само стъпките си!"

Надявам се в минутите, които прекара в четене на тази публикация, да са били приятни и вдъхновяващи за теб. Аз споделих това, което исках и ще продължавам да го правя, докато имам вдъхновение!
А до следващото такова, ти пожелавам щастие, усмивки и любов! :)

Александра Стоянова

... Аз обичам!!!!

Колкото по-често си казваме, че се обичаме и държим едни на друг, толкова по-рядко ще чуваме неприятни слова в ежедневието си. Все пак отвсякъде ни заливат с всичко друго, но не и с чиста любов. За това реших да си пожелая да ми се случва.

 Пожелах си по-често да чувам слова за обич, отколкото такива за не-обич. И какво прави човек, който иска да чува нещо по-често в ежедневието си, започва промяната от себе си. Обичам себе си, обичам майка си, обичам сестра си, обичам и сърчицето си, обичам останалите си близки хора, обичам приятелите си, обичам и неприятелите си, и тези които ме обичат и не ме обичат- също обичам. Обичайте, защото другата алтернатива е неприятна!
Обичайте за това, че хората си приличат, обичайте ги за това, че се различават. Обичайте ги, когато грешат, защото вашата любов ще им помогне да се поправят.
Любовта ще спаси света само и единствено, защото носи позитивна енергия на всички ни.

Пожелавам ви да се обичате! И започнете от себе си :)






Александра Стоянова

Фейсбук ???

13 април 2012г.

Едва днес като че ли осъзнах поради каква причина изтрих фейсбука си. Влезнах в групата на курса ми- хора на моите години. Разгледах и страниците на приятели...

Фейсбук е общество от хора. Повечето от тях са болни. Болни да покажат всяка частичка от живота си. Всяка секунда от ежедневието си. Нагледала съм се на снимки на хора в тоалетната, на хора в коли, пред коли, зад коли, върху коли, маси, легла, шкафчета, стаи, къщи, сред природата и т.н. и единствената цел при правенето на снимката е... Снимай ме за фейсбука, Чакай да си направя една фотосесия за фейсбук... и пр. Хора, които споделят мисли, които дори не разбират, просто, за да покажат че могат да четат. Хора, на които им е прекалено трудно да общуват с околните очи в очи, на които им е трудно да изказват на глас мнението си ... за това изплаквайки съдбата си на стената си във фейсбук, се надяват някак си да им мине. Хора, които нямат търпение да им се случи нещо, за да го отразят във фейсбука си. 

Колко от тези неща биха могли да се случат, ако го нямаше фейсбук? Всички! Ако човек има желание да сподели с целия свят мъдростта си, любовта си, проблемите на сутрешното си ставане и т.н. просто го прави! 

Фейсбук ми прилича понякога на един ежедневник. Купуваш си го сутрин, четеш го, докато си пиеш кафето. След това го разглеждаш преди и по време на обедната си почивка, но просто всички коментари ги споделяш на глас с колегите си. Аз не бих била особено очарована, ако във вестника някой е решил да напише статия за всички глупости, които хората споделят във гейбука си. Виждала съм всяка сутрин публикации от един и същи човек с пожелание за добро утро... И съм се замисляла - тези хора защо не поздравят съседите си, хората в магазина, хора около тях, а държат всяка сутрин това да им се случва във фейсбук??? 

Не бих се очаровала и да чета поредната публикация на колежка от университета на тема "Колко те желая, и как ще те...", или "Пожелах те и те имах, сега... Следващия!" Що за хора? Въобще мислят ли???

Всеки е толкова обсебен в това да се покаже, а всъщност няма нужда от това да го показва на всички в интернет пространството, достатъчно е може би да го разкаже на околните... нооо... защо да го показва само на близките си познати, когато може да го направи за всички останали, дори и за непознатите...

Забелязала съм, че на празници е много по-важно да напишеш във фейсбук "Весела Коледа...", "Христос Воскресе" и др....

А колко по-социално би било да го покажем на близките си, колко по-мило би било ако го покажем на хората на които наистина държим, отколкото на всички непознати, не само за да го кажем. 

Това е фейсбук- едно впечатление, едно показване... "Аз днес изчистих България!" ... защо е нужно да го казваш? Ако имаш желанието да я изчистиш, направи го, без да го показваш! Ако искаш да се покажеш, не е нужно дори да излизаш от къщи- просто покажи как изхвърляш боклука в казана за боклук. Но явно болното ни общество до толкова има нужда да покаже всяка крачка от събуждането, до заспиването си, че е готово на всичко за това. Ето с това не съм съгласна- всичкото показване, всичкото парадиране. И всеки се мъчи да надскочи другия, за да покаже колко е оригинален и колко по-добър. 

Аз не съм по-добра, аз съм себе си. И се харесвам такава, каквато съм. За това се радвам, че имах щастието да опозная социалната мрежа и да разбера, че е твърде тясно и елементарно пространство за мен. 

Пожелавам на всички да осъзнаят същото. А ако не им се случи, пак да бъдат щастливи в показването си в социалните мрежи! 

И любимия ми бутон "Харесвам"!!! Хора, спрете се! Спрете да събирате харесвания, за да си вдигате самочувствието, това е болестно състояние! Събирайте емоции с по-фината част от себе си, много по "Харесващо е!" :)

Но все пак нека се замислят какъв беше живота им преди да има фейсбук? По-лош??? С по-малко ли хора общувахте? А сега с колко общувате? И за колко от тях сте сигурни, че познавате истински. Истински в смисъла на това да не си представяш някой какъв е, а да знаеш всичките му хубави и всичките му лоши черти. Или ако не всички, поне да не си мислиш, че няма. Много е лесно да общуваш с някого анонимно, но колко по-хубав е истинския контакт с околните.

И лош ли беше живота ви преди фейсбук? И с какво фейсбук го променя, че е невъзможно да се живее без него? Ако човек предпочита да зависи от материалния свят.... смятам да приключа до тук!

Александра Стоянова