Прошката е дар за мен

Прошката е много важен момент от живота на човека. Винаги е по-добре да простиш, вместо да осъдиш... Също както и да обичаш, вместо да мразиш.

Много неща ни водят към нуждата да простим... ние - хората често нараняваме и сме наранявани по различни начини. 

Прошката идва, за да ни освободи от тежкия товар, който всъщност не е наш. Появява се някой някак си в живота ни, кара ни да изживеем нещо ... и след това сме наранени (случаите могат да варират, но в общи линии, накрая всичко води до това да носиш товар върху себе си, след нечия поява/оттегляне, защото без появата, не бихме изживели това, за което след това да простим). Моментът за прошка идва винаги, когато приемем, че случилото се не е било целенасочено към нас. 

Все пак за да се случи, си е имало причина, и изречението "Защо това се случва точно на мен?" има следния отговор: "Имаш нужда да се научиш на нещо! Затова, погледни навътре. Най-ценните отговори са винаги там!" 

Picture Louise Hay facebook fan page

Прости на себе си...

Човек е един микрокосмос... Случват се катаклизми в душите ни, и всичко, което вадим като емоции навън, не е насочено срещу някого, а е наша проекция срещу нас самите. 

Не харесвам нещо в себе си, видя ли го в някой друг в увеличени размери, веднага реагирам - защо? Нали това все пак е част от мен!

И щом става въпрос за прошка, хубаво е първо да простим на себе си! Във всеки един съзнателен миг от нашия живот на тази Земя, ние правим най-доброто, на което сме способни в този момент. Та нали все пак животът е тук и сега. Не след или преди 5 минути, 5 часа, дни, седмици, години, а СЕГА!

Да простим на себе си, да простим на близките си... просто да простим. Прошката е освобождаване. Когато се освобождаваме от нещо старо, ние приветстваме новите неща в живота си.

Позволете си да изживеете щастието от това да се освободиш, да обичаш и да си просто себе си! Сърдечно го желая на всеки!!!

Александра Стоянова

Магията на българското хоро

Българското хоро е само по себе си уникален български обичай. Танц, който носи в себе си много енергия. Всъщност енергията я носят хората, а това, че всички са хванати за ръце, само я събира и усилва многократно. И винаги това е положително. 

Магията на хорото се крие в това, че събира много и различни хора, които са обединени от ритъма на танца. Загледаш ли се в стъпките на танцуващите, вижаш как върви една линия, която не се нарушава. Тя някак си върви перфектно. В точно този момент, пристъпват напред, след това назад... Красота!

Всъщност хоро играе не само българският народ, а и много други, но разнообразието от ритми, стъпки и движения правят този обичай толкова съвършен и неповторим. 

В миналото, на хорото са ходели младите момци и ергени (и цялото село!) и грубо казано, е било нещо като неотдавнашната дискотека, днешен фейсбук. На хорото - на мегдана са се случвали най-различни случки. Важно е било кой кого и как ще погледне, кой за кого ще се хване и т.н. 

Днес с гордост играем хоро, радваме се на народната музика, и сме горди, че сме българи! Това е чудесно!!! Бих се радвала подобни обичаи да останат и векове след като мен вече ме има. 

Снимка: Теменужка Джиджова

Александра Стоянова

Ако искате да промените света, обичайте мъж…

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте. Изберете този, чиято душа ясно зове вашата… този, който е достатъчно смел да се страхува.  Приемете ръката му и го насочете нежно към кръвта в сърцето си. Там където той може да усети топлината ви върху себе си и да си почине.

И да изгори своя тежък товар във вашия огън. Погледнете в очите му, погледнете дълбоко навътре и вижте какво лежи там – спящо или будно, свенливо или очакващо.

Погледнете в очите му и вижте там неговите бащи и дядовци и всичките войни и лудост, с които техните духове са се борили в далечни земи, далечни времена. Погледнете техните болки и борби, мъки и вина, без да осъждате. И пуснете всичко да отмине. Погледнете товара на предците му.

И знайте, че това, което той търси, е безопасно убежище във вас. Позволете му да се разтопи в спокойния ви поглед. И знайте, че не е нужно да отразявате като огледало този гняв. Защото вие имате утроба, сладка, дълбока врата, която отмива и изцелява стари рани.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте.

Седнете пред него, в пълното величие на жената във вас, в дъха на уязвимостта си. В играта на детската си невинност, в дълбините на своята гибел. Отправяйки покана като цвете, деликатно отстъпвайки, позволявайки на силата му на мъж да пристъпи напред към вас… и да плува в утробата на Земята, в мълчаливо знание, заедно.

И когато той се оттегли… защото той ще го направи… за да избяга в страх в пещерата си… Съберете вашите баби около вас… обвийте се в тяхната мъдрост. Чуйте техния нежен шепот. Успокойте изплашеното си момичешко сърце. Призовавайки ви да сте тихи… и чакайте търпеливо завръщането му. Седнете и пейте пред вратата му, песен на възпоменанието, за да може той да се успокои, още веднъж.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте.

Не придумвайте с ласкателство неговото малко момче. С хитрост и примамки, със съблазън и номера. Само, за да го примамите… в мрежа на разруха. В място на хаос и омраза. По-страшно от всяка война, водена от братята му. Това не е женствено, това е отмъщение. Това е отровата на смесените кръвни линии. На малтретирането през вековете, на изнасилването на нашия свят. И това не дава сила на жената, а я намалява, тъй като тя отрязва топките му. И това убива всички нас.

Дали неговата майка го е прегръщала или не е могла. Покажете му сега истинската майка. Прегърнете го и го поведете в своята благодат и дълбочина. Тлеейки в центъра на земното ядро. Не го наказвайте заради раните му, които смятате, че не отговарят на вашите нужди или критерии. Плачете за него сладки реки. Изстрадайте го с кръвта си обратно до дома.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте.

Обичайте го достатъчно, за да сте разголени и свободни. Обичайте го достатъчно, за да отворите тялото и душата си за цикъла на раждането и смъртта. И му благодарете за възможността. Докато танцувате заедно през бушуващите ветрове и тихите гори.

Бъдете достатъчно смела, за да сте крехка и му позволете да пие в нежните и опияняващи венчелистчета на вашето същество. Позволете му да разбере, че може да ви държи изправена и да ви защитава. Паднете в ръцете му и му се доверете, че ще ви хване. Дори ако сте били изпускани хиляди пъти преди това. Научете го как да се предава като самите вие се предадете. И се слейте в сладкото нищо, в сърцето на този свят.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте.

Окуражавайте го, хранете го, позволете му, чуйте го, прегърнете го, изцелете го. И вие на свой ред ще бъдете подхранени, подкрепени и защитени. От силни ръце, ясна мисъл и целенасочени стрели. Защото той може, ако му позволите, да бъде всичко, за което сте мечтали.

Ако искате да промените света, обичайте мъж…наистина го обичайте! И той ще промени света…за вас!

Автор: Лиза Ситор

Превод: Камелия Захариева

Копирала: 
Александра Стоянова

Обичам да избирам или избирам да обичам.. ? :)

Често чувам от мои познати "Вече такива хора няма..." (позитивни, добри, сърдечни и пр.); "...вече всички са такива..." (зли, отмъстителни, безсърдечни и пр.) и все подобни. Възмущават се на това какво околните имат в повече като качества или пък нямат...

Аз пък не съм съгласна! Все по-рядко срещам нещо или някой, на когото да се възмутя, отколкото да се възхитя.

Всъщност според мен има някаква нова мода. Имам предвид истински хора, които са на мода.

Има хора, за които е по-важно да обичат, вместо да мразят.

Хора, за които мирът е по-важен от всяка негова алтернатива...

Такива, които се очароват, вместо да се възмущават.

Дават, вместо само да взимат.

Да бъдат толерантни, вместо да изберат да осъждат някой/нещо.

Хора, които предпочитат да вярват, че има добро, вместо да са сигурни, че съществува само лошо и нищо друго освен това.

Такива, за които красотата е много важно нещо, но най-вече да е красив вътрешния свят.

Такива хора избират да бъдат свободни, и за тях свободата е мода!

Това са много важни неща и според мен тъкмо сега са на мода! Сега е пикът на сезона! Избери си и ти едно, бъди модерен (нали е модерно да си модерен... :)

Избери да обичаш, да се радваш, да се наслаждаваш, да даваш, да разбираш другите, да вярваш и това ще те направи много по-щастлив, а нали щастието е красота! Всеки носи в себе си семенцата на тези неща, и мисля, че ако редовно се грижи за тях, ще остане доволен от себе си!

Само ние можем да променим света, в който живеем,само ако вярваме в това! :)

Александра Стоянова

Деца играят вън

Пазя много скъпи спомени от своето безгрижно детство, а вие?

Особено през летните ваканции с децата от махалата, сме играли по цял ден и до среднощите на криеница, на въже, на топка, и на куп още други игри. Много ми липсват тези моменти. И още повече заради това, че виждам все по-малко деца да играят навън заедно. Да тичат, да карат колело, даже и тези, които доскоро ритаха топка, са оставили "игрището" им да обрасне в трева... 

Тъй като през оставащата част от лятната ваканция, ще се занимавам именно с това- летни занимания с децата, направих проучване из форумите в интернет (специални благодарности към bg-mama.com), за да си припомня игрите, които сме играли, а и да прочета за нови такива. 

Направи ми впечатление, че повечето от форумците се възмущаваха на това "Защо децата не играят вече?", някои допускаха, че игрите не са интересни на децата. Това е напълно възможно! Но според мен децата просто не знаят за тези игри. Днешните деца са запознати с компютърните игри, но според мен си нямат представа за "игрите на нашето детство". Тук идва и следващото мнение, което прочетох доста пъти "децата ни си нямат на идея какви интересни игри играехме". Прави са, нямат! Но това не означава, че ние не можем да ги научим, нали?!

Според мен е важно да се обърне внимание на това дали и на какво играят децата ни, защото играта е много важен компонент от детския растеж. Тя спомага за развитието на множество качества някои от които самостоятелност, активност, сътрудничество. Детето се нуждае от това да играе, защото играта сама по себе си му доставя радост, удоволствие, самоутвърждение, чрез нея то усеща, че е свободно... лекция по психология на играта, може да изнеса в някоя друга публикация.

Смятам да публикувам в блога си летни игри, които сме играли навън като деца. Ще се постарая да са максимално ясни, подкрепени със снимки и схеми, където е нужно.

Да си припомним игри като Дама, Народна топка, Прескочи кобила, Криеница, Жмичка, Настъпванка, различни игри на ластик и на въже и още много много други. Всеки, който желае може да се включи с препоръка, описание или идея за игра. Всички мнения са добре дошли. 

Помогнете на децата си да имат щастливо и безгрижно детство като вашето. Това е обща отговорност :)

ПС: Не направих достатъчно от нужните снимки! Остава за пролет-лято-есен 2015г


Александра Стоянова

Подаръкът, който можем да направим на децата си

Детството е уникален период в развитието на всяко едно човешко същество, думата е използвана в смисъла на неповторим.

Какво можем да подарим на децата си? Според много родители, на децата им е напълно достатъчно да ги заведеш на МакДоналдс, да им купиш детско меню с играчка, и да си играят, а теб - родителя, да те оставят на мира. Колко достойно поведение!
Всъщност, за малките деца не е от значение колко пари имаш, постоянно ли им купуваш играчките, които искат и пр. За децата е важно да им обръщаме внимание. Да им се радваме, да ги прегръщаме, да ги обичаме! Подарете на детето си моменти с вас, подарете му усмивки, щастие, любов! Това не е глезотия - глезотия от страна на родителите, е да купуват  предмети "еднодневки", което се прави "за да те оставят на мира". Подарете на детето си изживявания. Измъкнете го от вкъщи, заведете го на разходка в гората, в парка. Покажете му красотата на природата, и най-вече, обичайте го, за да се чувства то добре. Няма по-добър подарък от любовта и приемането, от грижата на този, когото си създал.
А най-прекрасният подарък според мен е този, който получаваш без повод. Подари прекрасен ден на детето си, просто защото го обичаш!

Александра Стоянова

Изродчето - история за любов

Качвам тази публикация в блога си с молба към всички да обичат повече всички! Не само животните, но и околните хора! Простете си и продължете!

Всички в нашия квартал знаеха колко уродливо беше Изродчето. Нашето местно коте. 

Изродчето обичаше три неща на този свят: борбата за оцеляване, храната - „каквато падне” и, така да се каже: любовта. Комбинацията от тези три неща плюс бездомния живот в нашия двор беше оставила по тялото на Изродчето незаличими следи.

Изродчето имаше само едно око. От същата страна го нямаше и ухото, а лявото му краче (което някога е било счупено и зараснало под невероятен ъгъл) създаваше впечатление, че Изродчето всеки момент ще се прекатури. Опашката отдавна я нямаше - на нейно място стърчеше само една малка огризка. И ако не бяха множеството плешиви белези, покриващи главата и плещите на Изродчето, то можеше да се определи като тъмносиво на райета. 

Всеки, който видеше за първи път Изродчето вадеше една и съща реакция: ”ама че уродливо коте!”. На децата им беше забранено да го докосват. Възрастните го гонеха с пръчки и камъни ако се опиташе да влезе в двора на нечий дом. 

Чудно, но и Изродчето винаги имаше едни и същи реакции: Ако го поливаха с маркуча, то покорно мълчеше, докато на мъчителя не му омръзнеше тази забава. Ако хвърляха нещо по него – то се отъркваше в краката, сякаш искаше прошка. Ако видеше деца, стремглаво се засилваше към тях и търкаше глава в крачетата им с гръмко мъркане. Пък ако някое дете все пак го вземеше на ръце, Изродчето започваше да го ближе по някое ъгълче на блузата, копче или нещо друго до което можеше да стигне.

Един ден Изродчето беше нападнато от съседските кучета. Чух техния лай от прозореца си, чух виковете за помощ на собственика им и се хвърлих да помогна. Когато стигнах до него, Изродчето беше ужасно нахапано, цялото в кръв и почти мъртво. Лежеше, прегънато на две, треперещо от страх и болка. Гърбът му, краката, задната част на тялото бяха напълно загубили своята форма. Тъжния му живот отиваше към своя край. 

Докато го носех, Изродчето хриптеше и се задъхваше. Тичешком го мъкнех към къщи и се страхувах да не го нараня още по-вече. А през това време то се опита да оближе ухото ми...

Спрях, задъхвайки се от сълзи, и го прегърнах. Котето докосна с глава ръката ми, златното му око се обърна към мен и аз чух... мъркане! Дори с тази страшна болка, котето молеше за едно – за капчица Любов. 

Сигурно и за капчица Състрадание... В този момент си помислих, че си имам работа с най-любящото същество от всички, които съм срещала през живота си. Най-любящото и най-най-красивото. А то само ме гледаше, беше сигурно, че аз ще мога да облегча болката му. 

Изродчето умря в ръцете ми преди да успея да се добера до в къщи и аз дълго седях на стълбите, с него в скута ми. После много мислих за това как едно нещастно инвалидче промени представите ми за чистота на духа и искрена любов. Изродчето ми разказа за състраданието повече, отколкото хиляди книги, лекции или разговори. И аз винаги ще му бъда благодарна. То имаше уродливо тяло, а аз имах закоравяла душа. 

Дойде време и аз да се науча да обичам вярно. Да давам любов без ресто.

Повечето от нас искат да бъдат богати, да бъдат силни и красиви.

А аз винаги ще се стремя към едно – да обичам така, както обичаше уродливото коте...

АВТОР: Незвестен

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: http://tikoev.blog.bg/

Копирала:
Александра Стоянова