Първи учебен ден...

Повод за празник ли е Първият учебен ден? Не, не е!

Имайки предвид системата, в която се забъркват децата ни, определено не е празник, а по-скоро тъкмо обратното.

Като човек, който е вече част от тази система, може би не е много подходящо и удобно да пиша подобни неща и да имам такова мнение, само че това си е моят блог, и ще пиша тук каквото мисля.

Моето мнение е, че образователната ни система е пригодена да създава хора по калъп. А това не е правилно. По-добре би било училището като инситиуция да развива човека, а не да го вкарва в рамки, защото това ограничава. Няма нищо по-лошо от това да ограничиш една душа!

Тръгвайки още в детската градина, където децата са 30 на брой в една група(!!!), ТРЯБВА да ги научим как да живеят заедно, докато са в детското заведение. И тъй като повечето тръгват на градина още на 3 годишна възраст, те буквално не знаят къде се намират. Стресирани са. Но за да бъдат послушни, и за да си свърши учителят работата, децата биват стресирани още повече.

В един момент, те свикват с този стрес, и за тях това става нормално.

Къде е грешката? - В броя на деца, за които отговаря един човек! 30 деца на един учител... ??? ??? ??? Уравнението става нелогично, но пък за сметка на това е евтино. Но за кого? За учителя, за родителите, или за държавата?

По този начин учителската професия става много сходна с тази на звероукротителя. Но аз всъщност не съм отделила 4 години от живота си, за да бъда звероукротител...

Снимка : blog-360.net

С постъпването си в детска градина, децата биват приучавани да се сравняват по между си. "Ето, виж, Ваньо си спи, заспивай и ти!", "Ани си е изяла манджата, изяж си я и ти!"

Като идеален пример се дават кротките и мълчаливи деца, а по-буйните и своенравни, са в грешка.

Грешката според мен е в това, че се опитваме да ги затворим в рамки. Ние им казваме как да се държат, как е нормалното... ??? ??? ??? А ние сигурни ли сме, че ние сме нормални!?!?!?!

С постъпването в учебно заведение - било то детска градина или училище, се започва "Не така!", "Не това!", "Не пипай!", "Не се катери!", "Не бягай!", "Не скачай!", Не, не, не...

Защо не?!!!

Честно казано, не виждам нищо лошо в това децата да падат, да се удрят, да се цапат... Как иначе ще осъзнават истинската причина Защо това не се пипа, Защо там не се ходи и т.н.??!?!?!?! Само че е по-лесно да тръпнем в страх, че нещо лошо ще се случи, отколкото да оставим децата да опознават.

Особено протестирам към оценъчната система в училище! Не си си научил урока?! Двойка!

Не ни минава през ума, че този урок не е интересен... Но е по-лесно с двойката.

На някои им се удава да помнят по-лесно, на други пък да пеят, да свирят, да рисуват. Но това няма как да бъде поощрено с шестобалната система.

Възпитавайки децата по този начин, ние произвеждаме хора, които е лесно да бъдат манипулирани, които се стараят да бъдат удобни някому, нямат собствено мнение, и които не знаят как да се справят с живота. Това не са свободни хора! Аз не бих поверила детето си на подобно място!

Поради тези, и други причини, за мен първият учебен ден не е повод за празник!

Александра Стоянова

Има един човек на земята, на когото имам причина да съм благодарна всеки ден

Голям празник за всеки един от нас е деня, в който сме се родили! Лично аз, съм си празнувала рождения ден по 2-3 дни. Голяма радост е да пораснеш!!! Обаче откакто пораснах, разбрах, че празник за мен е всеки ден. За мен е щастие и радост, че се събуждам жива всеки ден, че дишам, че виждам голямата звезда в небето, щастлива съм, че имам удоволствието да съм жива!

Откакто пораснах, разбрах, че е повод за празник деня, в който са се родили и тези, които са ни създали! Аз съм благодарна на моята майка, че именно тя ми е дала възможността да се появя на този свят. Щастлива съм, че ми е помогнала да стана съзнателен човек, че е била до мен, когато съм имала нужда. Благодарна съм за това, че се е научила да ме приема такава, каквато съм. Когато аз стана майка, ще съм много щастлива да приличам на теб, мамо!!!

Аз обичам моята майка! Благодарна съм, че точно тя е моята майка! Благодарна съм, че се е родила, и че е избрала и аз да се родя! 

Честит рожден ден, мамо! Бъди здрава! Обичам те!

 

Александра Стоянова

Прошката е дар за мен

Прошката е много важен момент от живота на човека. Винаги е по-добре да простиш, вместо да осъдиш... Също както и да обичаш, вместо да мразиш.

Много неща ни водят към нуждата да простим... ние - хората често нараняваме и сме наранявани по различни начини. 

Прошката идва, за да ни освободи от тежкия товар, който всъщност не е наш. Появява се някой някак си в живота ни, кара ни да изживеем нещо ... и след това сме наранени (случаите могат да варират, но в общи линии, накрая всичко води до това да носиш товар върху себе си, след нечия поява/оттегляне, защото без появата, не бихме изживели това, за което след това да простим). Моментът за прошка идва винаги, когато приемем, че случилото се не е било целенасочено към нас. 

Все пак за да се случи, си е имало причина, и изречението "Защо това се случва точно на мен?" има следния отговор: "Имаш нужда да се научиш на нещо! Затова, погледни навътре. Най-ценните отговори са винаги там!" 

Picture Louise Hay facebook fan page

Прости на себе си...

Човек е един микрокосмос... Случват се катаклизми в душите ни, и всичко, което вадим като емоции навън, не е насочено срещу някого, а е наша проекция срещу нас самите. 

Не харесвам нещо в себе си, видя ли го в някой друг в увеличени размери, веднага реагирам - защо? Нали това все пак е част от мен!

И щом става въпрос за прошка, хубаво е първо да простим на себе си! Във всеки един съзнателен миг от нашия живот на тази Земя, ние правим най-доброто, на което сме способни в този момент. Та нали все пак животът е тук и сега. Не след или преди 5 минути, 5 часа, дни, седмици, години, а СЕГА!

Да простим на себе си, да простим на близките си... просто да простим. Прошката е освобождаване. Когато се освобождаваме от нещо старо, ние приветстваме новите неща в живота си.

Позволете си да изживеете щастието от това да се освободиш, да обичаш и да си просто себе си! Сърдечно го желая на всеки!!!

Александра Стоянова

Магията на българското хоро

Българското хоро е само по себе си уникален български обичай. Танц, който носи в себе си много енергия. Всъщност енергията я носят хората, а това, че всички са хванати за ръце, само я събира и усилва многократно. И винаги това е положително. 

Магията на хорото се крие в това, че събира много и различни хора, които са обединени от ритъма на танца. Загледаш ли се в стъпките на танцуващите, вижаш как върви една линия, която не се нарушава. Тя някак си върви перфектно. В точно този момент, пристъпват напред, след това назад... Красота!

Всъщност хоро играе не само българският народ, а и много други, но разнообразието от ритми, стъпки и движения правят този обичай толкова съвършен и неповторим. 

В миналото, на хорото са ходели младите момци и ергени (и цялото село!) и грубо казано, е било нещо като неотдавнашната дискотека, днешен фейсбук. На хорото - на мегдана са се случвали най-различни случки. Важно е било кой кого и как ще погледне, кой за кого ще се хване и т.н. 

Днес с гордост играем хоро, радваме се на народната музика, и сме горди, че сме българи! Това е чудесно!!! Бих се радвала подобни обичаи да останат и векове след като мен вече ме има. 

Снимка: Теменужка Джиджова

Александра Стоянова

Ако искате да промените света, обичайте мъж…

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте. Изберете този, чиято душа ясно зове вашата… този, който е достатъчно смел да се страхува.  Приемете ръката му и го насочете нежно към кръвта в сърцето си. Там където той може да усети топлината ви върху себе си и да си почине.

И да изгори своя тежък товар във вашия огън. Погледнете в очите му, погледнете дълбоко навътре и вижте какво лежи там – спящо или будно, свенливо или очакващо.

Погледнете в очите му и вижте там неговите бащи и дядовци и всичките войни и лудост, с които техните духове са се борили в далечни земи, далечни времена. Погледнете техните болки и борби, мъки и вина, без да осъждате. И пуснете всичко да отмине. Погледнете товара на предците му.

И знайте, че това, което той търси, е безопасно убежище във вас. Позволете му да се разтопи в спокойния ви поглед. И знайте, че не е нужно да отразявате като огледало този гняв. Защото вие имате утроба, сладка, дълбока врата, която отмива и изцелява стари рани.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте.

Седнете пред него, в пълното величие на жената във вас, в дъха на уязвимостта си. В играта на детската си невинност, в дълбините на своята гибел. Отправяйки покана като цвете, деликатно отстъпвайки, позволявайки на силата му на мъж да пристъпи напред към вас… и да плува в утробата на Земята, в мълчаливо знание, заедно.

И когато той се оттегли… защото той ще го направи… за да избяга в страх в пещерата си… Съберете вашите баби около вас… обвийте се в тяхната мъдрост. Чуйте техния нежен шепот. Успокойте изплашеното си момичешко сърце. Призовавайки ви да сте тихи… и чакайте търпеливо завръщането му. Седнете и пейте пред вратата му, песен на възпоменанието, за да може той да се успокои, още веднъж.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте.

Не придумвайте с ласкателство неговото малко момче. С хитрост и примамки, със съблазън и номера. Само, за да го примамите… в мрежа на разруха. В място на хаос и омраза. По-страшно от всяка война, водена от братята му. Това не е женствено, това е отмъщение. Това е отровата на смесените кръвни линии. На малтретирането през вековете, на изнасилването на нашия свят. И това не дава сила на жената, а я намалява, тъй като тя отрязва топките му. И това убива всички нас.

Дали неговата майка го е прегръщала или не е могла. Покажете му сега истинската майка. Прегърнете го и го поведете в своята благодат и дълбочина. Тлеейки в центъра на земното ядро. Не го наказвайте заради раните му, които смятате, че не отговарят на вашите нужди или критерии. Плачете за него сладки реки. Изстрадайте го с кръвта си обратно до дома.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте.

Обичайте го достатъчно, за да сте разголени и свободни. Обичайте го достатъчно, за да отворите тялото и душата си за цикъла на раждането и смъртта. И му благодарете за възможността. Докато танцувате заедно през бушуващите ветрове и тихите гори.

Бъдете достатъчно смела, за да сте крехка и му позволете да пие в нежните и опияняващи венчелистчета на вашето същество. Позволете му да разбере, че може да ви държи изправена и да ви защитава. Паднете в ръцете му и му се доверете, че ще ви хване. Дори ако сте били изпускани хиляди пъти преди това. Научете го как да се предава като самите вие се предадете. И се слейте в сладкото нищо, в сърцето на този свят.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте.

Окуражавайте го, хранете го, позволете му, чуйте го, прегърнете го, изцелете го. И вие на свой ред ще бъдете подхранени, подкрепени и защитени. От силни ръце, ясна мисъл и целенасочени стрели. Защото той може, ако му позволите, да бъде всичко, за което сте мечтали.

Ако искате да промените света, обичайте мъж…наистина го обичайте! И той ще промени света…за вас!

Автор: Лиза Ситор

Превод: Камелия Захариева

Копирала: 
Александра Стоянова

Обичам да избирам или избирам да обичам.. ? :)

Често чувам от мои познати "Вече такива хора няма..." (позитивни, добри, сърдечни и пр.); "...вече всички са такива..." (зли, отмъстителни, безсърдечни и пр.) и все подобни. Възмущават се на това какво околните имат в повече като качества или пък нямат...

Аз пък не съм съгласна! Все по-рядко срещам нещо или някой, на когото да се възмутя, отколкото да се възхитя.

Всъщност според мен има някаква нова мода. Имам предвид истински хора, които са на мода.

Има хора, за които е по-важно да обичат, вместо да мразят.

Хора, за които мирът е по-важен от всяка негова алтернатива...

Такива, които се очароват, вместо да се възмущават.

Дават, вместо само да взимат.

Да бъдат толерантни, вместо да изберат да осъждат някой/нещо.

Хора, които предпочитат да вярват, че има добро, вместо да са сигурни, че съществува само лошо и нищо друго освен това.

Такива, за които красотата е много важно нещо, но най-вече да е красив вътрешния свят.

Такива хора избират да бъдат свободни, и за тях свободата е мода!

Това са много важни неща и според мен тъкмо сега са на мода! Сега е пикът на сезона! Избери си и ти едно, бъди модерен (нали е модерно да си модерен... :)

Избери да обичаш, да се радваш, да се наслаждаваш, да даваш, да разбираш другите, да вярваш и това ще те направи много по-щастлив, а нали щастието е красота! Всеки носи в себе си семенцата на тези неща, и мисля, че ако редовно се грижи за тях, ще остане доволен от себе си!

Само ние можем да променим света, в който живеем,само ако вярваме в това! :)

Александра Стоянова

Деца играят вън

Пазя много скъпи спомени от своето безгрижно детство, а вие?

Особено през летните ваканции с децата от махалата, сме играли по цял ден и до среднощите на криеница, на въже, на топка, и на куп още други игри. Много ми липсват тези моменти. И още повече заради това, че виждам все по-малко деца да играят навън заедно. Да тичат, да карат колело, даже и тези, които доскоро ритаха топка, са оставили "игрището" им да обрасне в трева... 

Тъй като през оставащата част от лятната ваканция, ще се занимавам именно с това- летни занимания с децата, направих проучване из форумите в интернет (специални благодарности към bg-mama.com), за да си припомня игрите, които сме играли, а и да прочета за нови такива. 

Направи ми впечатление, че повечето от форумците се възмущаваха на това "Защо децата не играят вече?", някои допускаха, че игрите не са интересни на децата. Това е напълно възможно! Но според мен децата просто не знаят за тези игри. Днешните деца са запознати с компютърните игри, но според мен си нямат представа за "игрите на нашето детство". Тук идва и следващото мнение, което прочетох доста пъти "децата ни си нямат на идея какви интересни игри играехме". Прави са, нямат! Но това не означава, че ние не можем да ги научим, нали?!

Според мен е важно да се обърне внимание на това дали и на какво играят децата ни, защото играта е много важен компонент от детския растеж. Тя спомага за развитието на множество качества някои от които самостоятелност, активност, сътрудничество. Детето се нуждае от това да играе, защото играта сама по себе си му доставя радост, удоволствие, самоутвърждение, чрез нея то усеща, че е свободно... лекция по психология на играта, може да изнеса в някоя друга публикация.

Смятам да публикувам в блога си летни игри, които сме играли навън като деца. Ще се постарая да са максимално ясни, подкрепени със снимки и схеми, където е нужно.

Да си припомним игри като Дама, Народна топка, Прескочи кобила, Криеница, Жмичка, Настъпванка, различни игри на ластик и на въже и още много много други. Всеки, който желае може да се включи с препоръка, описание или идея за игра. Всички мнения са добре дошли. 

Помогнете на децата си да имат щастливо и безгрижно детство като вашето. Това е обща отговорност :)

ПС: Не направих достатъчно от нужните снимки! Остава за пролет-лято-есен 2015г


Александра Стоянова