Можем!

Снимка: www.josephinewall.co.uk/

Децата са нещо прекрасно! Те са толкова чисти! Мисленето им, паметта им са абсолютно необременени!!!

Според мен тази е най-хубавата черта, която дете може да притежава - необременеността. 

Ако си дете, ти си всичко! Ти можеш всичко! Дори можеш да си шефа, на каквото и когото си пожелаеш! Можеш да си шеф на динозаврите, или пък шеф на Майкъл Джексън! Всъщност, те не присъстват физически само в света на възрастните. Но са във всички останали светове и вселени :) :) :)

И всички, които по един или друг начин са напуснали детството, не бива да отнемат тази сила детска! Тя е много важна, тя прави чудесата възможни!!! :)

Александра Стоянова

Впечатления от детската градина

Държавата задължава всяко дете, навършило 5 години да посещава задължително детска градина. Как изглежда тя през моите очи, на кое е добре да обърнем внимание и въобще моите впечатления можете да прочетете тук:

В една група по списък са 30 деца. Те делят заедно едно общо пространство. Те трябва да си играят заедно с общи играчки, и въобще да са заедно цял ден - всичките 30. Тук говоря за общо пространство, поради факта, че вече все повече се стои вътре в градината, отколкото на двора, предвид атмосферните условия навън - студено е, мокро е и т.н.

Снимка: educationcareerarticles.com

Тъй като детските градини се строят по някакви стандарти, почти всички градини, в които съм ходила имат общо взето еднаква квадратура за всяка група. В една определена градина, чието име няма да споменавам, квадратурата е приблизително 92 кв.м. Това включва - занималня, куклен кът и спален кът.
По изискванията на МЗ:

"Общата площ на помещенията спалня и занималня трябва да осигурява най-малко 4 m2 на всяко дете" (Наредба № 3 от 2007г. за здравните изисквания в детските градини, Министерство на здравеопазването; Изм. - ДВ, бр. 64 от 2012 г., бр. 85 от 2012 г., в сила от 6.11.2012г.)

и сега правим една проста сметка дали са спазени 4-те квадратни метра на всяко дете:

делим 92кв.м. обща площ на 30 деца - на всяко дете се падат 3,06кв.м. За да бъде спазена наредбата, децата във всяка група с такава площ на помещението би трябвало да са 23.

Удивителен за мен е фактът, че съществуват европейски изисквания относно отглеждането на животни, и за контрола на това има специални проверки, санкции за неспазване и т.н. 

Защо възниква проблем за пространството? 

Децата са твърде много за това пространство! В един момент те стават неконтролируеми (по-надолу е обяснено и защо е толкова важен контролът!), децата имат нужда от движение, от пространство, от въздух, а ние ги затваряме по цял ден. Тясното пространство ги изнервя и кара някои от тях да се държат неестествено. Или пък ги кара да се държат съвсем нормално - агресивно, бият се и буквално не знаят защо!

Въпрос: Кое е по-важно - щастливата кокошка или щастливото дете?

Снимка: kidshouse.in

~ ~ ~

Важен е въпросът за дневния режим на децата. В подготвителните групи (децата от 5 до 7 годишна възраст) имат по 4 ситуации (урока) на ден (3 сутрин и 1 следобед). Това означава, че ако нямат физическо, те са обикновено седнали на столчетата. 

Ето как изглежда един примерен дневен режим на подготвителна група:

7.00-8.20 - прием на децата, дейност по избор (включително гледане на детски филмчета)

8.20-8.40 - утринно раздвижване

8.40-9.00 - закуска

9.00-10.15 - учебни ситуации (уроци)

10.15-11.00 - сюжетно-ролеви игри, подвижни игри, спортно подготвителни игри и упражнения

11.00-11.45 - игри на открито, разходки (ако е хубаво времето!)

11.45-12.00 - тоалет, подготовка за обяд

12.00-12.30 - обяд

12.30-13.00 - тоалет

13.00-15.30 - следобеден сън

15.30-15.45 - тоалет

15.45-16.00 - подвижни игри

16.00-16.30 - закуска

16.30-17.00 - следобедни ситуации

след 17ч - дейност по избор, индивидуална работа, изпращане, допълнителни дейности (английски, бойни изкуства, народни танци, модерни танци и т.н.)

Държа да отбележа, че в занималнята е забранено да се бяга!

Грубо казано, от 8 до 17ч. децата имат право на 2 и половина часа движение - разрешено, 3 часа стоене по столчетата, 2 часа и половина сън, 45 минути тоалет дневно.

В първи клас децата ако имат 5 часа дневно (равнява се на 4 астрономически) седят по чиновете общо 3 часа, и имат междучасия общо 1 час.

Снимка: www.singapolitics.sg

~ ~ ~

Причината децата да стоят по столчетата е, че по този начин могат да бъдат овладени по-лесно да запазят тишина, да им бъде показано, прочетено нещо, те да видят, да чуят, да разберат. Така може да се води адекватен разговор с тях, и по този начин всички могат да се включат. Тъй като ако си играят на хаос из занималнята, те не са тихи. Освен това и се гонят, карат се за играчки, удрят се с тях и т.н.

~ ~ ~

Съгласно Наредба № 1 на Министерство на образованието от 23.01.2009г.:

"Чл. 3. (1) Децата и учениците със специални образователни потребности се обучават и възпитават интегрирано в детските градини по чл. 18 от Закона за народната просвета (ЗНП)"

Това означава, че във всяка група може да има поне едно дете със специални образователни потребности. Най-често те имат нужда от допълнително внимание, от допълнителна грижа. Това е осигурено чрез ресурсен учител. Но той не присъства при децата през цялото време, не е предвиден по един ресурсен учител на група, а един за цялата градина.
Той работи с детето със СОП в специален кабинет. Не съм сигурна точно колко време е тази работа, но и час да е, през останалото време, детето може да разчита само и единствено на учителя в групата, на когото междувременно разчитат и още 29 деца!
За децата също има право да се грижи и помощен персонал - т.н. леля, но тя работи в детската градина главно, за да поддържа помещенията чисти и в пригоден вид, подходящ за децата. По това, което аз виждам, лелите са по-строги към децата от самите учители. И въобще, децата разчитат главно на учителя, защото лелята си има и други задължения!

Специалната образователна потребност на детето може да е всякаква, и в нередки случаи поведението на детето със СОП може да стресира останалите деца в групата. Естествено, че е в пъти по-добре да интегрираме децата, които имат някакви проблеми! Но...

Била съм свидетел на случай, в който дете със СОП се изнервяше от прекаления шум в занималнята, от това, че децата разваляха реда му, от това че му пипаха играчките. В такива моменти, то реагише буйно - с писъци, понякога с хвърляне на предмети, удряше. Реакцията на другите деца беше напълно нормална - те стояха и стъписани гледаха какво се случва. Някои плачеха, други бяха свикнали. Но какво се случва?- свикват с това, че е нормално някой да се държи така, свикват с агресията около себе си. 

Според мен мястото на децата със СОП е сред децата, но в значително по-малки групи деца!

Снимка: www3.wayne.kyschools.us

~ ~ ~

В детската градина най-вече се държи на контролa върху децата и тяхната дисциплина. Главно заради това, че те са много и ако всеки започне да прави каквото си иска, настава абсолютен хаос, което противоречи на самата идея Детска градина. Приемайки сутрин децата в градината, от този момент ние (учителите) сме отговорни за техния живот, а това е най-важното - на края на деня, когато дойдат родителите да си ги вземат, учителят да предаде детето здраво и читаво. Няма значение дали то си е изяло манджичката, дали е слушало приказката, дали е спало на обяд - важно е да ги дадем живи и здрави на родителите.

Това е така, но предвид всичко, което изписах до тук, вместо думата учител би било по-подходящо да използвам звероукротител.

Звероукротителят също приема това, което укротява здраво и читаво, и го връща здраво и читаво. При това укротено!

~ ~ ~ 

Питам се как се чувстват децата от това, че прекарват повечето от своето съзнателно време в детската градина... 

Всяка рисунка, която нарисуват се надписва най-често "за мама", споделят различни съвместни истории за тях и родителите им. За тях Мама и Тати са целият им свят и те нямат нужда от нищо повече, само от вниманието, грижата и любовта на Мама и Тати!

~ ~ ~

Как би трябвало да се случват нещата според мен?

Въпреки примамката с делегираните бюджети, тези, които са отговорни, да не тормозят учителите и децата с толкова големи групи деца!

Според мен един човек да отговаря за 30 деца е абсолютно престъпление. Замесени в това престъпление са директорите, защото първоначално то тръгва от тях, те приемат децата; учителите, защото си траят (нали ще вземем повече пари) ; и родителите - някои защото са незаинтересовани къде отива детето им, други защото са наясно с това, приемат го и си мълчат. 

Според мен ако 1 учител се грижи едновременно за 10-15 деца, това би променило нещата - по този начин учителят вече не би изземал функциите на звероукротител, би имал по-голяма възможност да отделя внимание на децата и да работи и индивидуално с тях.

Мисля, че е твърде остаряла методика ние да чертаем планове какво ще правят днес децата - най-добре би било те сами да избират. Те имат мнение и то е - Играе ми се! Скача ми се! Бяга ми се! Не ми се спи! Рисува ми се! Танцува ми се! 

Снимка: blogs.dnvgl.com

~ ~ ~

Децата са най-важното нещо в нашия свят. Те са по-важни от Нас, защото те всъщност са част от нас, по-добрата част. Ако ние не отговорим с любов, грижа и внимание на техния зов, техният свят добива все по-мрачни цветове.

Александра Стоянова

Първи учебен ден...

Повод за празник ли е Първият учебен ден? Не, не е!

Имайки предвид системата, в която се забъркват децата ни, определено не е празник, а по-скоро тъкмо обратното.

Като човек, който е вече част от тази система, може би не е много подходящо и удобно да пиша подобни неща и да имам такова мнение, само че това си е моят блог, и ще пиша тук каквото мисля.

Моето мнение е, че образователната ни система е пригодена да създава хора по калъп. А това не е правилно. По-добре би било училището като инситиуция да развива човека, а не да го вкарва в рамки, защото това ограничава. Няма нищо по-лошо от това да ограничиш една душа!

Тръгвайки още в детската градина, където децата са 30 на брой в една група(!!!), ТРЯБВА да ги научим как да живеят заедно, докато са в детското заведение. И тъй като повечето тръгват на градина още на 3 годишна възраст, те буквално не знаят къде се намират. Стресирани са. Но за да бъдат послушни, и за да си свърши учителят работата, децата биват стресирани още повече.

В един момент, те свикват с този стрес, и за тях това става нормално.

Къде е грешката? - В броя на деца, за които отговаря един човек! 30 деца на един учител... ??? ??? ??? Уравнението става нелогично, но пък за сметка на това е евтино. Но за кого? За учителя, за родителите, или за държавата?

По този начин учителската професия става много сходна с тази на звероукротителя. Но аз всъщност не съм отделила 4 години от живота си, за да бъда звероукротител...

Снимка : blog-360.net

С постъпването си в детска градина, децата биват приучавани да се сравняват по между си. "Ето, виж, Ваньо си спи, заспивай и ти!", "Ани си е изяла манджата, изяж си я и ти!"

Като идеален пример се дават кротките и мълчаливи деца, а по-буйните и своенравни, са в грешка.

Грешката според мен е в това, че се опитваме да ги затворим в рамки. Ние им казваме как да се държат, как е нормалното... ??? ??? ??? А ние сигурни ли сме, че ние сме нормални!?!?!?!

С постъпването в учебно заведение - било то детска градина или училище, се започва "Не така!", "Не това!", "Не пипай!", "Не се катери!", "Не бягай!", "Не скачай!", Не, не, не...

Защо не?!!!

Честно казано, не виждам нищо лошо в това децата да падат, да се удрят, да се цапат... Как иначе ще осъзнават истинската причина Защо това не се пипа, Защо там не се ходи и т.н.??!?!?!?! Само че е по-лесно да тръпнем в страх, че нещо лошо ще се случи, отколкото да оставим децата да опознават.

Особено протестирам към оценъчната система в училище! Не си си научил урока?! Двойка!

Не ни минава през ума, че този урок не е интересен... Но е по-лесно с двойката.

На някои им се удава да помнят по-лесно, на други пък да пеят, да свирят, да рисуват. Но това няма как да бъде поощрено с шестобалната система.

Възпитавайки децата по този начин, ние произвеждаме хора, които е лесно да бъдат манипулирани, които се стараят да бъдат удобни някому, нямат собствено мнение, и които не знаят как да се справят с живота. Това не са свободни хора! Аз не бих поверила детето си на подобно място!

Поради тези, и други причини, за мен първият учебен ден не е повод за празник!

Александра Стоянова

Има един човек на земята, на когото имам причина да съм благодарна всеки ден

Голям празник за всеки един от нас е деня, в който сме се родили! Лично аз, съм си празнувала рождения ден по 2-3 дни. Голяма радост е да пораснеш!!! Обаче откакто пораснах, разбрах, че празник за мен е всеки ден. За мен е щастие и радост, че се събуждам жива всеки ден, че дишам, че виждам голямата звезда в небето, щастлива съм, че имам удоволствието да съм жива!

Откакто пораснах, разбрах, че е повод за празник деня, в който са се родили и тези, които са ни създали! Аз съм благодарна на моята майка, че именно тя ми е дала възможността да се появя на този свят. Щастлива съм, че ми е помогнала да стана съзнателен човек, че е била до мен, когато съм имала нужда. Благодарна съм за това, че се е научила да ме приема такава, каквато съм. Когато аз стана майка, ще съм много щастлива да приличам на теб, мамо!!!

Аз обичам моята майка! Благодарна съм, че точно тя е моята майка! Благодарна съм, че се е родила, и че е избрала и аз да се родя! 

Честит рожден ден, мамо! Бъди здрава! Обичам те!

 

Александра Стоянова

Прошката е дар за мен

Прошката е много важен момент от живота на човека. Винаги е по-добре да простиш, вместо да осъдиш... Също както и да обичаш, вместо да мразиш.

Много неща ни водят към нуждата да простим... ние - хората често нараняваме и сме наранявани по различни начини. 

Прошката идва, за да ни освободи от тежкия товар, който всъщност не е наш. Появява се някой някак си в живота ни, кара ни да изживеем нещо ... и след това сме наранени (случаите могат да варират, но в общи линии, накрая всичко води до това да носиш товар върху себе си, след нечия поява/оттегляне, защото без появата, не бихме изживели това, за което след това да простим). Моментът за прошка идва винаги, когато приемем, че случилото се не е било целенасочено към нас. 

Все пак за да се случи, си е имало причина, и изречението "Защо това се случва точно на мен?" има следния отговор: "Имаш нужда да се научиш на нещо! Затова, погледни навътре. Най-ценните отговори са винаги там!" 

Picture Louise Hay facebook fan page

Прости на себе си...

Човек е един микрокосмос... Случват се катаклизми в душите ни, и всичко, което вадим като емоции навън, не е насочено срещу някого, а е наша проекция срещу нас самите. 

Не харесвам нещо в себе си, видя ли го в някой друг в увеличени размери, веднага реагирам - защо? Нали това все пак е част от мен!

И щом става въпрос за прошка, хубаво е първо да простим на себе си! Във всеки един съзнателен миг от нашия живот на тази Земя, ние правим най-доброто, на което сме способни в този момент. Та нали все пак животът е тук и сега. Не след или преди 5 минути, 5 часа, дни, седмици, години, а СЕГА!

Да простим на себе си, да простим на близките си... просто да простим. Прошката е освобождаване. Когато се освобождаваме от нещо старо, ние приветстваме новите неща в живота си.

Позволете си да изживеете щастието от това да се освободиш, да обичаш и да си просто себе си! Сърдечно го желая на всеки!!!

Александра Стоянова

Магията на българското хоро

Българското хоро е само по себе си уникален български обичай. Танц, който носи в себе си много енергия. Всъщност енергията я носят хората, а това, че всички са хванати за ръце, само я събира и усилва многократно. И винаги това е положително. 

Магията на хорото се крие в това, че събира много и различни хора, които са обединени от ритъма на танца. Загледаш ли се в стъпките на танцуващите, вижаш как върви една линия, която не се нарушава. Тя някак си върви перфектно. В точно този момент, пристъпват напред, след това назад... Красота!

Всъщност хоро играе не само българският народ, а и много други, но разнообразието от ритми, стъпки и движения правят този обичай толкова съвършен и неповторим. 

В миналото, на хорото са ходели младите момци и ергени (и цялото село!) и грубо казано, е било нещо като неотдавнашната дискотека, днешен фейсбук. На хорото - на мегдана са се случвали най-различни случки. Важно е било кой кого и как ще погледне, кой за кого ще се хване и т.н. 

Днес с гордост играем хоро, радваме се на народната музика, и сме горди, че сме българи! Това е чудесно!!! Бих се радвала подобни обичаи да останат и векове след като мен вече ме има. 

Снимка: Теменужка Джиджова

Александра Стоянова

Ако искате да промените света, обичайте мъж…

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте. Изберете този, чиято душа ясно зове вашата… този, който е достатъчно смел да се страхува.  Приемете ръката му и го насочете нежно към кръвта в сърцето си. Там където той може да усети топлината ви върху себе си и да си почине.

И да изгори своя тежък товар във вашия огън. Погледнете в очите му, погледнете дълбоко навътре и вижте какво лежи там – спящо или будно, свенливо или очакващо.

Погледнете в очите му и вижте там неговите бащи и дядовци и всичките войни и лудост, с които техните духове са се борили в далечни земи, далечни времена. Погледнете техните болки и борби, мъки и вина, без да осъждате. И пуснете всичко да отмине. Погледнете товара на предците му.

И знайте, че това, което той търси, е безопасно убежище във вас. Позволете му да се разтопи в спокойния ви поглед. И знайте, че не е нужно да отразявате като огледало този гняв. Защото вие имате утроба, сладка, дълбока врата, която отмива и изцелява стари рани.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте.

Седнете пред него, в пълното величие на жената във вас, в дъха на уязвимостта си. В играта на детската си невинност, в дълбините на своята гибел. Отправяйки покана като цвете, деликатно отстъпвайки, позволявайки на силата му на мъж да пристъпи напред към вас… и да плува в утробата на Земята, в мълчаливо знание, заедно.

И когато той се оттегли… защото той ще го направи… за да избяга в страх в пещерата си… Съберете вашите баби около вас… обвийте се в тяхната мъдрост. Чуйте техния нежен шепот. Успокойте изплашеното си момичешко сърце. Призовавайки ви да сте тихи… и чакайте търпеливо завръщането му. Седнете и пейте пред вратата му, песен на възпоменанието, за да може той да се успокои, още веднъж.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте.

Не придумвайте с ласкателство неговото малко момче. С хитрост и примамки, със съблазън и номера. Само, за да го примамите… в мрежа на разруха. В място на хаос и омраза. По-страшно от всяка война, водена от братята му. Това не е женствено, това е отмъщение. Това е отровата на смесените кръвни линии. На малтретирането през вековете, на изнасилването на нашия свят. И това не дава сила на жената, а я намалява, тъй като тя отрязва топките му. И това убива всички нас.

Дали неговата майка го е прегръщала или не е могла. Покажете му сега истинската майка. Прегърнете го и го поведете в своята благодат и дълбочина. Тлеейки в центъра на земното ядро. Не го наказвайте заради раните му, които смятате, че не отговарят на вашите нужди или критерии. Плачете за него сладки реки. Изстрадайте го с кръвта си обратно до дома.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте.

Обичайте го достатъчно, за да сте разголени и свободни. Обичайте го достатъчно, за да отворите тялото и душата си за цикъла на раждането и смъртта. И му благодарете за възможността. Докато танцувате заедно през бушуващите ветрове и тихите гори.

Бъдете достатъчно смела, за да сте крехка и му позволете да пие в нежните и опияняващи венчелистчета на вашето същество. Позволете му да разбере, че може да ви държи изправена и да ви защитава. Паднете в ръцете му и му се доверете, че ще ви хване. Дори ако сте били изпускани хиляди пъти преди това. Научете го как да се предава като самите вие се предадете. И се слейте в сладкото нищо, в сърцето на този свят.

Ако искате да промените света, обичайте мъж… наистина го обичайте.

Окуражавайте го, хранете го, позволете му, чуйте го, прегърнете го, изцелете го. И вие на свой ред ще бъдете подхранени, подкрепени и защитени. От силни ръце, ясна мисъл и целенасочени стрели. Защото той може, ако му позволите, да бъде всичко, за което сте мечтали.

Ако искате да промените света, обичайте мъж…наистина го обичайте! И той ще промени света…за вас!

Автор: Лиза Ситор

Превод: Камелия Захариева

Копирала: 
Александра Стоянова