Подаръкът, който можем да направим на децата си

Детството е уникален период в развитието на всяко едно човешко същество, думата е използвана в смисъла на неповторим.

Какво можем да подарим на децата си? Според много родители, на децата им е напълно достатъчно да ги заведеш на МакДоналдс, да им купиш детско меню с играчка, и да си играят, а теб - родителя, да те оставят на мира. Колко достойно поведение!
Всъщност, за малките деца не е от значение колко пари имаш, постоянно ли им купуваш играчките, които искат и пр. За децата е важно да им обръщаме внимание. Да им се радваме, да ги прегръщаме, да ги обичаме! Подарете на детето си моменти с вас, подарете му усмивки, щастие, любов! Това не е глезотия - глезотия от страна на родителите, е да купуват  предмети "еднодневки", което се прави "за да те оставят на мира". Подарете на детето си изживявания. Измъкнете го от вкъщи, заведете го на разходка в гората, в парка. Покажете му красотата на природата, и най-вече, обичайте го, за да се чувства то добре. Няма по-добър подарък от любовта и приемането, от грижата на този, когото си създал.
А най-прекрасният подарък според мен е този, който получаваш без повод. Подари прекрасен ден на детето си, просто защото го обичаш!

Александра Стоянова

Изродчето - история за любов

Качвам тази публикация в блога си с молба към всички да обичат повече всички! Не само животните, но и околните хора! Простете си и продължете!

Всички в нашия квартал знаеха колко уродливо беше Изродчето. Нашето местно коте. 

Изродчето обичаше три неща на този свят: борбата за оцеляване, храната - „каквато падне” и, така да се каже: любовта. Комбинацията от тези три неща плюс бездомния живот в нашия двор беше оставила по тялото на Изродчето незаличими следи.

Изродчето имаше само едно око. От същата страна го нямаше и ухото, а лявото му краче (което някога е било счупено и зараснало под невероятен ъгъл) създаваше впечатление, че Изродчето всеки момент ще се прекатури. Опашката отдавна я нямаше - на нейно място стърчеше само една малка огризка. И ако не бяха множеството плешиви белези, покриващи главата и плещите на Изродчето, то можеше да се определи като тъмносиво на райета. 

Всеки, който видеше за първи път Изродчето вадеше една и съща реакция: ”ама че уродливо коте!”. На децата им беше забранено да го докосват. Възрастните го гонеха с пръчки и камъни ако се опиташе да влезе в двора на нечий дом. 

Чудно, но и Изродчето винаги имаше едни и същи реакции: Ако го поливаха с маркуча, то покорно мълчеше, докато на мъчителя не му омръзнеше тази забава. Ако хвърляха нещо по него – то се отъркваше в краката, сякаш искаше прошка. Ако видеше деца, стремглаво се засилваше към тях и търкаше глава в крачетата им с гръмко мъркане. Пък ако някое дете все пак го вземеше на ръце, Изродчето започваше да го ближе по някое ъгълче на блузата, копче или нещо друго до което можеше да стигне.

Един ден Изродчето беше нападнато от съседските кучета. Чух техния лай от прозореца си, чух виковете за помощ на собственика им и се хвърлих да помогна. Когато стигнах до него, Изродчето беше ужасно нахапано, цялото в кръв и почти мъртво. Лежеше, прегънато на две, треперещо от страх и болка. Гърбът му, краката, задната част на тялото бяха напълно загубили своята форма. Тъжния му живот отиваше към своя край. 

Докато го носех, Изродчето хриптеше и се задъхваше. Тичешком го мъкнех към къщи и се страхувах да не го нараня още по-вече. А през това време то се опита да оближе ухото ми...

Спрях, задъхвайки се от сълзи, и го прегърнах. Котето докосна с глава ръката ми, златното му око се обърна към мен и аз чух... мъркане! Дори с тази страшна болка, котето молеше за едно – за капчица Любов. 

Сигурно и за капчица Състрадание... В този момент си помислих, че си имам работа с най-любящото същество от всички, които съм срещала през живота си. Най-любящото и най-най-красивото. А то само ме гледаше, беше сигурно, че аз ще мога да облегча болката му. 

Изродчето умря в ръцете ми преди да успея да се добера до в къщи и аз дълго седях на стълбите, с него в скута ми. После много мислих за това как едно нещастно инвалидче промени представите ми за чистота на духа и искрена любов. Изродчето ми разказа за състраданието повече, отколкото хиляди книги, лекции или разговори. И аз винаги ще му бъда благодарна. То имаше уродливо тяло, а аз имах закоравяла душа. 

Дойде време и аз да се науча да обичам вярно. Да давам любов без ресто.

Повечето от нас искат да бъдат богати, да бъдат силни и красиви.

А аз винаги ще се стремя към едно – да обичам така, както обичаше уродливото коте...

АВТОР: Незвестен

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: http://tikoev.blog.bg/

Копирала:
Александра Стоянова

Вълшебства от хартия

Ежедневно изхвърляме тонове хартия в боклука. Хората, защитници правата на природата призовават да рециклираме отпадъците. Ето как мои приятели - GG Sisters се справят с тази задача.

Възможно ли е от стари ненужни вестници, списания, брошури, които ежедневно намираме в пощенската кутия, дори и от сметките за тока да се роди нещо полезно...

Тоест да направиш от нищо - нещо?! Разбира се, че е възможно! Всичко е възможно! 

Ето я тайната рецепта:

вдъхновение

талант

търпение

любов

От тези хартиени тръбички те създават неща като тези: 

легло за домашен любимец

Дамска чанта

Масичка за кафе

Фруктиера

Кашпа

Къща за домашен любимец

Панерче за хляб

Подложки за чаши

Ваза

Панерче

Специалитети:

Rain Stick или Дъжд

Чанта-камък, направена от хартия

Нещата, които показах в моя блог са една малка част от всичко, с което се занимават. Можете да ги посетите на един от следните адреси:

https://www.facebook.com/ggsisters

http://ggsis.wordpress.com/

ggsisters@abv.bg

Александра Стоянова

Скъпи абитуриенти, мислене му е майката!

Какви красиви абитуриенти! Какви красиви момичета и момчета, какъв разкош се лее с тонове покрай тези балове! 

Та седя си и слушам всичките викове "1,2,3,4...12 Йееееее!!!" и всички производни... И се замислям каква е причината толкова шумно, бурно да искат да ги видят всички, че ВЕЧЕ СА ЗАВЪРШИЛИ!!! 

Може би са горди с това, че образователната ни система ги тласка да завършат и качеството на образованието им е "невероятно"!!! Или са безкрайно щастливи от факта, че са преписали на матурите, за които много от тях самите твърдят "Не ми трябват за нищо!", но въпреки това преписват... "Поздравления" към всички за което! Вие доказахте, че дори и да не знаете кой е Никола Вапцаров, сте абсолютно достойни да притежавате диплома за средно образование. Възхищавам ви се! 

Възхищавам се на желанието на всички да вдигат буквално празненства, подобни на малки сватби, за да се отбележи събитието - зрелостник в семейството! Приемете моите поздравления, скъпи празнуващи! Питам се каква е причината събитията около тези балове в днешно време да са се превърнали в подобен грандиозен ден. И стигам до отговора, че много обичаме да се показваме. Да ни видят всички! Колко сме велики! Детето ми завършва и аз имам възможността да поканя всичките си роднини до девето коляно, за да го видят всички как виси от колата, която евентуално след много яко бачкане мога да си позволя след около 20тина години! Какъв велик повод за празнуване е това! Наздраве!!!

Кеймбрижд ли завършвате? Толкова ли усилия положихте?! Честно! 

Гледаш го хубаво момиче. Даже и да не е, фризьори и гримьори са дали всичко от себе си, за да се доближи някак си до красотата. Всички сме виждали и обратния ефект. Уж хубаво момиче, а то малко крокодилче... (или проститутчица) Както и да е, и хубавото момиче застанало за снимка, усмихва се, устройството за снимки казва "Щрак!" и тя си отваря устата, от която излизат "най-красивите" думи в българския език + някои чуждици! Красота! 

И въобще, каква е целта на цялата тази показност??? За кого се прави всичко това? Кой е адресатът на всичко това, което показвате? И следващият въпрос - Какво показвате? Коли, от чиито прозорци никога повече няма да висите, дрехи - в много от случаите с тях - без тях, разлика - никаква! Грим-прическа - начин, по който никога не сте изглеждали и няма и да изглеждате повече никога.

Нека да се лее чалгата цяла нощ, ех, че е хубавооо!!!

Хубав е лукса - да празнуваш в хотел, да ти се случат всички гореизброени неща, които никога няма да се повторят. Надявам се все пак някога, в следващ момент да ви дойде акъла в главата и да разберете, че хората и хубавите моменти правят вечерта хубава, а не всичките цигании! :)

Александра Стоянова

Историята за вярата и добротата...

Откраднах от: Desislava IvaNova

"В детската градина на Алекс има едно много агресивно дете, което миналата седмица беше ударило сина ми по главата. Едно е, но всички майки се оплакват, че децата им са ежедневно скубани, хапани и поступвани от него.

Тази сутрин в градината видях една майка, чието дете е било нахапано вчера, как отиде при него и започна да го заплашва да не е посмял да приближи сина и повече. Гледаше го назидателно отгоре. След като майката си тръгна, въпросният палавник започна веднага да блъска детето и и да го дразни.

Отидох при него и клекнах, за да сме равни, гушнах го и му казах:
- Искам да ти кажа една тайна: ти си по-голям от моя Алекс и аз така като гледам другите деца тук си мисля, че ти най-добре ще можеш да се грижиш за него и да го пазиш. Имам ти доверие и като дойда следобед ще ми кажеш дали някой е закачал моето дете. Разчитам на теб и знам, че ще си добър приятел на Алекс.
-Аз съм лош, мама ми казва, че съм лош. - ми каза малкия.
- Лош ли? Че аз ако беше лош щях ли да искам да си приятел на моя син и да се грижиш за него. Кажи щях ли?

Малкия немирник изведнъж стана мек, почувства се значим... гушкат го, целуват го, че и задача му поставят, дете му "поверяват". И обеща да се "грижи" за Алекс. Излязох и гледам през прозореца няколко минути. Той ходи след сина ми, говори му, дава му играчки и го вика да му покаже нещо...

Там, където не става с Любов, става... с много Любов."

копирала:
Александра Стоянова

За мълчанието и обратното на него

В контекста мълчанието е използвано в смисъла да виждаш, че нещо, което смяташ за нередно се случва и се питаш "Ами сега? Да си мълча ли или да не си мълча?" Което поражда въпроса Какво да направя? Което от своя страна има две възможности:
- да си трая;
- да не си трая.
Ако избереш първата, си мълчиш, в даден момент е много вероятно дори и да забравиш за случилото се. Но ако избереш втория вариант (да не си трая), имаш две възможности... всъщност възможностите са много. Но околната ни действителност ни кара да вярваме във факта, че сме толкова объркани, прецакани, безнадеждни, че се намираме в безизходица и Няма какво да се прави, Няма кой да свърши работа, На никой не му пука и всевъзможни отрицателни нагласи.
Но аз мисля, че нашата околна действителност всъщност е надеждна (защото това е обратното на безнадежден). Според мен, просто така ни карат да вярваме. И не само че ни карат (отвън), а и нашата нагласа някак си се преплита в един момент с всичко това... и то става част от теб.
Според мен всичко е наред, има надежда за нас, и във всеки един момент от живота си, се намираме на кръстовище. Понякога то е с 3-4-5-6 пресечки, понякога са само 2, но в никакъв случай не сме в път без изход. Винаги има какво да се направи, Винаги има кой да свърши работа, И винаги има някой, който се интересува от това. Само да предпочетем да го видим, да го чуем... Винаги има път, винаги има изход, винаги има светлина в тунела!!!
Вместо да се чудиш какво да направиш, направи крачката. Ако си мислиш, че никой няма да направи "нещо", това означава, че самия ти не би го направил, което те превръща автоматично в първия човек, от който се възмущаваш. Be a doer*!

А за мълчанието или обратното на него... сещам се за думичката морал, която е разтълкувана по следния начин в речника:

Морал - 

1. Съвкупност от норми, правила, които регулират, определят поведението на членовете на дедено общество, нравственост.

2. Духовни и душевни качества, норми на поведение на отделния човек; нравственост.

 или го имаш, или го нямаш... но е за предпочитане да го имаш, нали?!

*doer - от английския глагол do - правя, върша

Александра Стоянова

Молитва - Антоан дьо Сент Екзюпери

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват. 

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното. 

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството. 

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.  

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.
Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова, научи ме на търпение.
Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.
Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.
Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.
Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.
Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки.