Водопад Сливовдолско падало I част

Това е маркировката на пътеката,
ако не видите жълтата табела, това е ориентирът,
който ви е нужен.

Водопадът Сливовдолско падало се намира в резерват Червената стена, която от своя страна е обявена за резерват през 1962г. Многократно е бил разширяван, а сегашните му граници са определени през 1990г. Площта на резервата е 3 029ха. През 1977г. е включен в списъка на биосферните резервати по програмата на ЮНЕСКО "Човекът и биосферата".
96 от видовете в този резерват са ендемити (биологични видове, разпространени в определен район), а 38 са включени в Червената книга на България (изчезващи).
Водопадът Сливовдолското падало е висок 50м и е най-високият водопад в Родопите и се нарежда на 12то място сред най-високите водопади в България. Разположен е в рида на Добростан от Преспанския дял на Западните Родопи. Носи името си от река Сливовдол.
За по-голяма безопасност на посетителите през 2012г. са изградени 5 дървени мостчета, 2 дървени стълби, дървени ограждения и опорни метални въжета (по проект осъществен от Регионалната инспекция по околната среда и водите), за което БЛАГОДАРЯ!!!
Заради това, че водопадът се намира в защитена територия, е забранена всякаква друга дейност, с изключение на охраната на резервата, посещения с научна цел и преминаване на хора по маркираните пътеки. Забранено е отклоняване от пътеките, сякане, кастрене и повреждане на дърветата; късане или изкореняване на растенията или на части от тях, нарушаване на естествения живот на дивите животни; палене на огън, бивакуване, бране на цветя, лов, риболов и др. Всички тези дейности нарушават природните закони и законите на Република България (за което може да бъдете глобени).
Всичко това ме води до мисълта, че е добре да знаем защо сме отишли там... :)
Маршрутът към водопада може да започне от 2 места - 3тия тунел след село Бачково по пътя за Смолян, или от хижа Марциганица.

Преди тунела, в дясно е пътечката към водопада

Ние избрахме да тръгнем по първия вариант. Точно след тунела от дясната страна има рибарник, а от двете страни на пътя има място за паркиране на коли. Може да се стигне с автобуса за град Смолян, просто трябва да предупредите шофьора да спре там (или в близост).

Още с навлизането на пътеката и започват красотите на природата.

След това пресичате много внимателно пътя, минавате по мостчето, наливате си вода от чешмичката и когато се обърнете надясно, започва приключението! 1-2 стъпки след чешмичката има пръчки, които ще ви помогнат при изкачването. Маршрута не е тежък, ако не бързате, а имате време и желание да се насладите на природата, може да изкарате цял ден там. Пътечката минава покрай реката и всяка гледка, която се образува там, е красива. Аз спирах, и правех снимки на всичко, което ми хареса, което събра 200 снимки в апарата ми, но всички са много касиви и си заслужава! :)





Естествено, ако не желаете да се насладите на гледките по пътя, а бързате да видите водопада, ще загубите половината от удоволствието, защото красотата на природата не се намира само и единствено на този водопад, а на всяка една стъпчица!

По пътя към водопад Сливовдолското падало, се виждат и много други по-малки водопади,
които са не по-малко красиви!

Чудната къщичка

Започва чудната пътечка...

Вълшебството на чудната пътечка се дължи на леската и дряна. Приказно... :)

Ето я първата дървена стълбичка, а отляво се намира реката. Може да се мине покрай реката, може да се мине и отгоре и да слезете по стълбичката. 

Красотата на гората...

Това е двойна маркировка- бяло + синьо- Сливовдолско падало, бяло + жълто - жижа Марциганица.
Двата маршрута се разделят малко преди водопада.

Вълшебството на водата

А това толкова много ме впечатли, че му направих клипче ->накрая на публикацията

Направени са каменни ограждения, които да помагат на туристите

Родопски силивряк

Това растение се нарича Родопски силивряк (Haberlea rhodopensis). Известно е и като Орфеево цвете, каберлия, китара, безсмъртниче, стирака, шаплиева билка. Растението е ендемит за Родопите. Открито е за пръв път през 1834г.
Известно е с това, че е единственото цвете, което преминава в анабиоза (мнима смърт), престоява дълго време в това състояние и при наличие на подходящи условия, отново се съживява. Изследванията показват, че може да престои изсъхнал 31 месеца, и след това пак да възстанови жизнените си функции, което е мистерия за учените.
Лекува болестта шап.
Много интересни неща за родопския силивряк може да прочетете тук ЦЪК

Родопски силивряк в множествено количество

Я, нещо шуми в листата... Това не е ли... гущерче!

Спри! Огледай се! Ослушай се! Насласи се... и продължи по пътя си! :)

Силиврякът се расте върху варовикови скали

По средата на пътя към водопада се намира една малка зелена къщичка, която е собственост на горското стопанство.
Пред нея има масичка и пейки, !и тоалетна :)

Зелената къщичка на горските стопани

Масичката с пейките, а от ляво е тоалетната

Срещнахме този плуващ лабрадор и стопаните му по пътя. Той много се радваше на водата и само чакаше удобно място, откъдето да скочи да поплува :)

Колко незначителен изглежда човек пред величието на природата :)

Този водопад се намира по пътя към Сливовдолското падало,
 но не е падалото, а друг водопад, чието име не знам, но е красив!

Това е водопадчето отгоре

Клипче вълшебството на водата

Следва продължение в част II ЦЪК :)

Александра Стоянова

Когато започнах да обичам себе си

Когато започнах да обичам себе си - реч на Чарли Чаплин за 70-годишнината му (16 април 1959)

Когато започнах да обичам себе си, 
разбрах, че при всякакви обстоятелства 
се намирам на правилното място в правилното време
и всичко се случва в нужния момент, 
затова мога да бъда спокоен.
Сега наричам това "увереност в себе си". 

Когато започнах да обичам себе си, 
разбрах колко силно може да засегнеш някого, 
ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, 
преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, 
и този човек съм самия аз. 
Днес наричам това "признание". 

Когато започнах да обичам себе си, 
разбрах, че мъката и страданието са само
предупредителни сигнали за това, 
че живея против собствената си истина. 
Сега знам, че това се нарича "автентичност". 

Когато започнах да обичам себе си, 
престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, 
че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. 
Днес наричам това "зрялост". 

Когато започнах да обичам себе си, 
престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. 
Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, 
това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. 
Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. 
Днес наричам това "простота". 

Когато започнах да обичам себе си, 
се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. 
Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. 
В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". 
Сега го наричам "любов към самия себе си". 

Когато обикнах себе си, 
престанах да се опитвам винаги да бъда прав
 и от този момент правя по-малко грешки. 
Сега разбрах, че това е "скромност". 

Когато започнах да обичам себе си, 
престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. 
Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. 
Сега изживявам всеки ден за самия него 
и наричам това "реализация". 

Когато започнах да обичам себе си, 
осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. 
Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. 
Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето". 

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, 
конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. 
Даже звездите се сблъскват,
но от техния сблъсък се раждат нови светове. 
Сега знам:"Това е животът!"

Копирала: 
Александра Стоянова

Историята за възрастния мъж...

Откраднах от: Мая Илиева

Искам да споделя нещо с вас, приятели:

Кой защо и как живее? 

Отивам да си купя кафе. Пред мен човечец, леко потрепващ, леко прегърбен, около 70-годишен или толкова изглеждащ. Изсипва от шепата си стотинки и тихо казва: „Едно кафе.” Продавачката изсумтява, броейки ги: „По-жълти нямате ли? Освен това 2 стотинки не ви достигат.” Човекът си ги прибира обратно и понечва да тръгне. „Не ви ли е срам?” – изкрещявам на продавачката - „Аз ще платя кафето”. 

Поканих човекът на масичката, подадох му кафето и седнах до него. Стори ми се разстроен. Той ми благодари и изсипа шепата стотинки пред мен. Каза: „Вземете ги. Нека Господ ви дава здраве и дано винаги да имате да давате!” Понечих да му кажа, че и само 2 стотинки да имам – пак ще ги дам, но замълчах. Вгледах се в топлите му очи и още педи да попитам каквото и да било, той започна да разказва: „Клошар съм. Не ме е срам. Не исках да излъжа продавачката. Не бях преброил правилно. Не винаги съм бил клошар. Бях пианист. Много пътувах. Имах всичко. Имах пари. Никога не ми беше хрумнало, че ще остарея, че животът ми ще се преобърне. Пострадах при катастрофа. Вече не можех да свиря и животът ми тръгна назад. Взех пенсия по болест, работех където каквото мога. Семейство и деца нямам. Сега съм с малка пенсия. Тя никога за нищо не ми стига. Много обичам животните и един ден до една кофа за боклук стоеше едно гладно куче. Не беше от квартала. Огледах се, почудих се какво да му дам. Пари нямах да му купя. Без да се осъзная как, надникнах в кофата за да му потърся нещо за ядене. Намерих един хляб. Толкова ме беше срам от минаващите хора, но погледът на гладното куче впит в мен ме отрезви. Извадих хляба, взех една филия и му дадох. То го налапа сякаш никога не е яло. Започнах да му чупя, за да яде по-бавно. Паднаха няколко трохи и веднага долетяха гладни гълъби. Започнах да храня и тях. Изведнъж осъзнах, колко ми е леко на сърцето и колко съм щастлив, че все пак успях да ги нахраня. На другата сутрин, кучето седеше до кофата и гледаше към блока ми. Но аз бях подготвен. Носех хляб, натопен в манджа от вкъщи. Нещо в сърцето ми се беше преобърнало. Започнах да забелязвам всички гладни животни в квартала ми. Преди ги подминавах без да се замислям. Реших, че няма нищо лошо да търся в кофите храна. Реших, че в името на животните не ме е срам. Така започнаха да минават дните ми. Сутрин излизах, набавях храна от кофите и ходех да храня животните. Верният пазач до кофата за боклук, онзи първият дето нахраних, го прибрах в къщи. Той ме научи, че животът не свършва с парите. Така станах клошар. Освен храна, събирам вестници, кутии и ги връщам. Припечелвам стотинки и заедно с моята пенсия се оправяме някак си с моя верен другар!” Усмивка озари лицето му, усмивка искрена и топла, такава, каквато не съм виждала в нито един богаташ. Очите ми се напълниха със сълзи. „Вие току що ми предадохте урок от живота, господине! Благодаря Ви! Нека кафето е от мен!” – казах. А той отвърна: „Благодаря, че ме изслушахте госпожо! Благодаря за кафето и знайте – Животът е Чудо! Струва си да се живее!”

Копирала: Александра Стоянова

Нещата от живота

С най-голямо удоволствие искам да споделя впечатленията си от хората, с които се срещам. 

Прави ми впечатление, че хората, с които се срещам от да кажем една-две години насам са изключително позитивни и усмихнати. Все по-голяма рядкост са и тези, които мислят повече за материални ценности. Срещата с добри хора много ме радва и зарежда с позитивна енергия, и ми помага да намеря мястото си в тази Вселена! Много е приятно, когато видиш някой, да те посрещне с усмивка, да ти разкаже нещата, които го вдъхновяват и да ти сподели лудите си случки и със същия интерес да те попита и за твоите житейски приключения! Това да оплаква съдбата се случва много рядко или между другото!!!

Смятам, че това да привличаш към себе си "Хубави неща" може да се случи на някой, който повика подобна зареждаща енергия в живота си! Мисля и, че ако постоянно очакваш да ти се случва "все най-лошото", то естествено, че ще се случи. Силата на мислите ни е толкова голяма, че тя "чува" абсолютно всичко! За това поканвам всички, които искат да им се случват хубави неща, да си мислят само за такива. Уловката е в това, че във времена като днешните, това е доста трудно, но това въобще не означава, че е невъзможно!

Поканвам също и всички след като се събудят сутрин да благодарят за това, че са се събудили живи и здрави и още един прекрасен ден им е подарен да го изпълнят със смисъл!

Много е важна силата на благодарността! Да благодариш на близките си, че ги има до теб, на приятелите ти, че са ти приятели и те приемат такъв, какъвто си! Да поздравиш и да благодариш в магазина, в който пазаруваш, да благодариш в кафенето... Ако правим това, сметнете колко малко време за недоволство ни остава! Аз си пожелавам да се случи на всеки, и да почувства щастието от това! :)

Качвам снимки на позитивни хора, за да видите как изглеждат само малка част от тях. Отличителната им черта е дружелюбност,а усмивката на лицето е задължителна!

Аз вярвам, че ще продължавам да се срещам с такива позитивни индивиди, и дори и някой буреносен облак да пресече пътя ми, аз съм сигурна, че това ще бъде само, за да оценя още повече слънчевите хора.

Мина ми през ума мисълта "Повече са станали позитивните усмихнати жители на Земята, или до сега са седели скрити за мен?" Всъщност това няма значение, защото най-важното е, че съществуват. Пожелавам на всеки един да се превърне в такъв и да се среща само с такава прекрасна енергия в живота си. Защото според мен е по-важно това, да живеем щастливи с емоциите, които усещаме, а не щастливи с банкнотите в портмонетата ни. Колкото и важни да са тези банкноти в нашия свят, те не са всичко и аз благодаря на всеки, който е осъзнал това!

Благодаря Ви,

Александра Стоянова :)

Във фурната и какво котенцата намериха там...

Тревога! Изчезнали котенца!!!!

Котенцата бяха безследно изчезнали за няколко часа... 

Реших да готвя и в момента, в който отворих шкафа с тавите...

И З Н Е Н А Д А !!!!

Колко сигурно чувство им дава шкафа с тавите под фурната. Ех, да можех и аз да се мушна там :)

Естествено им направих и клипче!!! :)

Александра Стоянова

Така изглежда рая!

Съвсем недалеч от планетата Земя, както доста нейни жители смятат, се намира парченце от рая! Всъщност се намира точно на Земята и за огромно мое щастие, съм се родила точно на тази планета и съм благословена с това, че е в границите на държавата, в която живея! Да, аз наистина за няколко часа усетих благодатта, подарена на това място!!! Намира се в планината Родопи, която крие в себе си не едно парченце от рая, а сигурно цялата планина изобилства от такива... въпроса е имаме ли сетивата да усетим такова нещо!?

На около 25км южно от град Батак по пътя за Доспат се намира едно от местата, за които мога да кажа "Райско кътче". Съвсем между другото ще вмъкна, че това съвсем не е единственото. Но в момента става въпрос именно за язовир Голям Беглик. Всъщност и Малък Беглик не е никак за подценяване, но ще се съсредоточа на Големия. Площта на езерото е 4,125 кв.км.* водния обем е 62 110 000 куб. м.*, язовирът е четвърти по големина в България и се използва за захранване на ВЕ централи. Надморската височина е 1528м. Там може да се почувстват всички годишни времена за един ден. 

Това е място, където не се чува нищо друго освен шума на вятъра и песните на птиците. Не е най-популярното място за туристи (за щастие!!!), или просто е толкова голямо, че не се забелязва колко много хора го населяват в един и същи момент. Единственото, което опорочава (според някои) или разведрява (според други) обстановката е музикалният еко фестивал Беглика Фест. Нямам намерение да коментирам и да лепя етикети, защото е глупаво. Аз бях през 2012г. на феста и малко ми хареса и малко не ми хареса... но това са лични предпочитания и впечатления. Хубавото останало от този фестивал са тоалетните, закътани между борчетата. Които не са единствените следи, оставени от събитието. Ето тези дървени колони са също от там. И ето това местенце на дървото, което е нещо средно между къщичка и гнездо, а всъщност е пулт за DJ.

Около язовира особено през лятото могат да се открият палатки и шатри, населявани от дружелюбни хора. Важно е да подчертая, че според моите наблюдения на подобно място лоши хора не ходят- първата причина е, че такива не съществуват, лоши са само постъпките на хората, но както и да е. Пожелавам си и занапред да е така. Направи ми впечатление, че е чисто от боклуци, за което БЛАГОДАРЯ НА ВСЕКИ ЕДИН ЧОВЕК, КОЙТО ЧИСТИ БОКЛУЦИТЕ СЛЕД СЕБЕ СИ. МОЖЕ БИ Е СТИГНАЛ ДО ИЗВОДА, ЧЕ ТАКА Е ПО-ЕКОЛОГИЧНО, ПО-КРАСИВО, И ВЪЗПИТАНО! А и никой не е длъжен! Мисля в блога си да публикувам един полезен урок как и защо трябва да пазим природата чиста. Това със сигурност ще се случи, но не зная все още кога! 

Ето това местенце, ние го припознахме като кухничка, която ни свърши чудесна работа. По-скоро свърши работа, на който готвеше, аз бях огняр, но за това малко-понататък!

 

До тук бяха снимките с вдъхновяващата природна гледка на това място, а ето какво извърши нашата компания там:

Аз бях огняр. И това е вече доказано!
В интерес на истината- нито запалих огъня, нито качествено го поддържах, но съм единствената, снимана до него, така че абсолютно мога да заблуждавам аудиторията колкото си искам по този начин!!! :)

Ето тук помагам на зеленчуците да се опекат по-бързо! Зеленчуци на дървен огън - ах, че вкусно! Препоръчвам го на всеки, който може да си запали огън (без да подпали гората) и да си ги изпече! В противен случай, аз съм на среща!!! :)

Ето това се случи на скарата. После ни се случи и в стомасите.

Поради честите промени в климата и късмета, който ни се падна... щом започнахме да консумираме от храната, започна да вали дъжд...който след около 5-10 минути спря. (Точно колкото да си съберем всичките принадлежности + боклуците и да сме готови за изнасяне).

Просто тичам, за да се включа в следващата снимка!

Ето я и следващата снимка :)

Много е хубаво, когато можеш да плуваш, да си поплуваш. Абсолютно завидях на батко ми! И като гледам снимките, пак завиждам!!!
Кеф!!!

Пожелавам на всеки да отиде там, но ако смята да се държи селяшки (да цапа гората, да създава опасни пожарни ситуации, да нарушава спокойствието на останалите хора и да им пречи да си почиват, да се държи грубо и нагло с тях) по-добре да не излиза от там, където това се приема за нормално!

За всички останали, насладете се истински на природата, усетете спокойствието на това вълшебно място, починете си качествено!

*Стойностите са преписани от Уикипедиа

Александра Стоянова