Dear parents

Скъпи родители, 

Когато създавате и отглеждате своите скъпи отрочета, моля замислете се над някои въпроси, които касаят отглеждането на ВАШЕТО дете.

Всички деца, които се раждат в днешно време са коренно различни от децата, които са се раждали преди 20, 30, 40, 50 и т.н. години. Днешните деца са много по-сензитивни и имащи нужда от внимание и любов. Нямам намерение да давам дефиниции на деца-индиго, кристални или звездни - навсякъде има достатъчно литература по темата. 

Днешните деца имат много енергия и реагират на агресия, когато се изправят срещу нея.

Днешните деца не идват на този свят, за да бъдат подчинявани, те имат нуждата от свобода.

Днешните деца най-много имат нужда от любов и разбиране!

giftediam.com

За това, родители, които затварят детето си на тъмно, с очакване детето да се е уплашило от наказанието, и да си е взело поука за постъпката си;

родители, които карат детето си да стои върху орехови черупки с голите си колена - пак поради същата причина - наказание;

родители, които заставят детето си да стои с часове с ръце, вдигнати във въздуха;

родители, които връзват детето, защото не могат да го кротят по друг начин (без детето да има хиперактивност);

родители, които манипулират и изнудват децата си емоционално,

родители, които все още бият децата си, за да млъкнат, за да се спрат, за да слушат... причините могат да бъдат многобройни... (текстът стана като описание на филм на ужасите, но всъщност са случки, които се случват на деца на 5-6 годишна възраст! И то не преди 30 години!)

megzone.files.wordpress.com

divorceministry4kids.com

е хубаво да се огледат! Да погледнат календара - 2014 година е! Това е 21 век!

Да се поинтересуват какъв индивид имат щастието да отглеждат в домовете си!

Ако ги карате да изживяват подобен стрес, не се чудете защо децата ви "от дума не разбират", "не чуват какво им се говори", "правят каквото си искат" "хич не слушат" и темподобни. Разберете, че това не е начина! Разберете, че не е редно това да бъде правилно! Разберете, че ако детето ви реши, че това, което му се случва е нормално, тази "любов" в един или друг момент ще се върне към вас като бумеранг. Ако вече можете да кажете за детето си, че е неконтролируемо, честито - бумерангът вече се връща. И ще продължава да се връща!

Скъпи родители, всички вие имате прекрасни деца! Единственото, което можете да направите с тях, за да ги накажете е да ги прегърнете, да им обясните къде и защо според вас те са сбъркали, защо постъпката им не е правилна пак според вас, да ги попитате каква е тяхната гледна точка... И да ги обичате! Много да ги обичате и те да го знаят, да го усещат и да го чуват от вас!

Скъпи родители, вашите деца са чудесни! Позволете им да разцъфнат пред вас като цветя, чиито цвят сте чакали тъй дълго, и с такава надежда... И те ще цъфтят, поливайте ги с любовта си, и те ще ви даряват със своята най-чиста истинска безкрайна обич! Повярвайте в добротата им, защото друго освен добро те не носят със себе си от там, откъдето идват!

wallpaperscraft.com

~

Описаните случки не са измислица, не съм ги преписала отнякъде, а са по действителни случаи, знам ги благодарение на родителите, които ги споделят!

Александра Стоянова

Децата, които не са като останалите деца...

Аз съм Томи и съм на 5 години. 

Според възрастните аз съм болен. Диагнозата, която те са ми поставили е аутизъм, който според тях се изразява чрез хиперактивност. Аз имам много енергия - обичам да играя, да се катеря и съм много палав. Но аз мога да чета добре, да пиша и да решавам задачи, които за другите деца са невъзможни. А в нашата група има много умни деца!

"Диагнозата ми" за мен не означава нищо особено, но според възрастните това е лошо, защото съм различен - не съм като другите деца. Може би това за моето семейство е много тъжно, може би на тях им се иска детето им да е като всички останали, но аз съм такъв. Но все пак и аз имам нещо като другите деца - имам нужда да бъда обичан! 

За да ми помогнат да съм като другите деца, моите родители ме записаха на детска градина още откакто станах 3 годишен. В моята група има още 29 деца. Вече трета година сме заедно, а аз не зная името на нито едно от тях, никога не съм играл с никой от тях.

Децата често са доста шумни, а мен шумът ме изнервя и понякога се чувствам зле от това. Аз не искам те да вдигат шум. Искам да си играят тихо.

Аз обичам да играя, както всички и други деца. Но моите игри не включват други деца. Обичам да играя сам. Моите игри са по-различни от тези на децата в групата, защото аз правя сложни асансьори и неща, които те не са си и помисляли как да направят. Понякога се случва да дойде някой и да ми пипне или премести играчката, тогава аз съм много ядосан. Възрастните наричат това истеричен пристъп. Казвали са ми, че като правя така, много плаша децата и те плачат. Аз не искам да ги стряскам, искам просто да не ми пипат нещата.

Вкъщи съшо ми помагат да свикна с децата в детската градина - мама ми казва да слушам, иначе тя ще е тъжна. Татко и баба също ми казват да слушам. Казват ми да ям каквото ядат и другите деца, за това аз ходя и гледам по техните масички дали има същото на мен, каквото и на тях. Казват ми да правя, каквото правят другите деца. Казват ми ако някой ме удари, и аз да го удрям.

Според госпожите най-големият ми проблем е, че аз не спя на обяд. Те казват, че аз викам, разхождам се и стряскам останалите деца. Понякога даже се разхождам по креватчетата им, докато те спят. Според госпожите децата плачат и не искат да ходят на детска градина. 

Аз просто не искам да спя, не ми се спи. Но баба не иска да ме взима от градината на обяд, защото според нея не си заслужава за четири часа въобще да ходя. 

Но пък госпожите са много ядосани, защото казват, че преча на децата да си почиват.

Затова наскоро започнаха да ми дават хапчета - за да съм спокоен, и послушен и да спя на обяд. И сега аз наистина спя. Когато ме взимат от градината, и госпожата каже на мама, че съм спал на обяд, мама е щастлива!

Това е в общи линии историята на едно дете, което познавам от 2 месеца. Това, е което съм видяла в него за този период. Вчера разбрах, че за да е детето угодно на възрастните, са решили да му дават успокоителни. Бях потресена, защото за мен това въобще не е правилно! Все пак е на пет! Ако сега се започнат медикаментите, как би се научило то само да се справя с всичката енергия, която бушува в него? Но родителите искат да е като останалите... Не съм родител и не знам наистина какво е детето ти да не е като другите, да е различно, но все пак да му дават успокоителни си е принуда от тяхна страна - да е детето им такова, каквото не е, но на тях им се иска!?

Снимка: ringnrock.com

Не знам дали заради лекарставата, или заради нещо друго, но това дете почти всеки ден изпада в истерични пристъпи, когато му бъде нарушена комфортната среда - т.е. неговия собствен ред. Свидетели на тези пристъпи са още 29 други деца. Две от тях плакаха, когато това се случи, но забелязвам, че някои вдигат температура само, за да дойдат да ги вземат на обяд, защото се страхуват от Томи. Те казват, че не искат той да пищи, страх ги е от това. 

Ако някой ме попита какво аз правя в тези ситуации - не се стряскам, а гушкам Томи и го изнасям от групата, за да се успокои, в този момент лелята ходи да вика ресурсния учител, а останалите 29 броя стоят сами!

Никого не съдя за така създалата се ситуация, аз просто питам - Защо? Осъзнава ли някой въобще, че това е мъчение за всички - деца, учители, лели... (става въпрос за броя на децата, а не за това дали да има или да няма деца със СОП в групите). И най-важния за мен въпрос - Колко е важно детето ТИ да е като останалите? И защо?


~
Голяма част от нещата, които съм написала от името на детето, самият той ми ги е споделял.

Александра Стоянова

Честит ден на народните будители!

Днес двама приятели ми честитиха празника на народните будители. Когато ги попитах защо ми честитят, казаха че съм будителка... ? ? ? ? ?

Странно, защото аз смятам, че не съм такава. Поне не и в ролята си на учител в детската градина. Аз не мисля, че учителите в системата на българското държавно образование са будители! Не само в градините, в цялата образователна система - от предучилищна възраст, през училищна, до ниво университет! 

Не може да се нарече будител човек, който едва ли не насила те кара да влезеш в неговата рамка на мислене! По-скоро будителят е този, който ти помага да се събудиш, но в никакъв случай не го прави без съгласието ти. 

По случай празника Деня на българските будители, деца от последна група в детската градина, в която работя бяха подготвени със стихотворения и песнички. Всичко беше много патриотично и много добре отрепетирано. Самите деца представиха тържеството си три пъти пред публика - веднъж ги снимаха за телевизията. На следващия ден специално, за да гледа програмата дойде зам.кмета на района, в който е градината, както и гости от инспектората по образованието, а следобяд децата се представиха и пред родителите си. Тези деца са на 6 години.

Празникът беше много хубав! Децата бяха много артистични! И прекрасни! Липсваха им само белите ризи с червени или сини шалчета под якичката.

Замислям само дали им бяха ясни нещата, които говореха. Хубаво е да умреш за България, но за един 6-годишен човек какво означава това? Кой за тях е Ботев? Кой е Левски? Как можеш да обясниш на 3, 4 или 5 годишен кой е Паисий Хилендарски и какво означава история Славянобългарска? Все пак според мен начинът да възпиташ някой в дух на патриотизъм съвсем не е да го заставиш да слуша или казва стихотворения, които са му далечни. Държа да отбележа, че нямам нищо против авторите или произведенията, според мен предучилищна възраст не е поле за изявата им. Не че не познавам деца, които се вълнуват от всичко това, но тук говоря за всички. 

Снимка: www.pravoslavieto.com

Също вмятам, че задължението на зрителя е "сядаш, млъкваш, мируваш и слушаш". Иначе не си послушен. Иначе кмета или заместник кмета на район "Хикс" може да не чуе, да не разбере нещо, може и да не остане доволен от посещението си. Същото важи и за гостите от инспектората. А те са важни гости, пред които ние всички трябва да изглеждаме добри, послушни ... (Също както децата трябва да са послушни пред учителите, които са наречени будители).

В този ред на мисли относно дечицата, които бяха публика на празника, за тях ли беше предназначено всичко, което слушаха и гледаха, или бяха използвани за да изглежда градината .... (даже не знам каква) по-партиотична? (послушна)??????

А аз си мислех, че този маниер на поведение е приключил в годината, в която съм се родила (1989). Призовавам това подлизурстване да приключва, защото не желая по подобен начин да възпитавам или въобще да работя с деца и точно поради тази причина не съм съгласна, че съм будителка! 

Не е честно да използваме децата, за да си достигнем целите. Това се нарича експлоатация.

Честно е да ги обичаме такива, каквито са, а не каквито на нас са ни удобни да бъдат. Честно е да им даваме това, от което имат нужда - игра и свобода. Същата свобода, за която са се борили въпросните будители. Свободата да бъдат себе си!

Александра Стоянова

Отговорност

Да приемеш с ясно съзнание, че САМ създаваш своя свят, своята собствена действителност, е много по-отговорно от това да си мислиш, че някой друг е отговорен за живота, който ТИ живееш.
Обърни внимание на мислите си, те са много важни. Ако мислите ти са тъмни и негативни, как очакваш да ти се случват само хубави неща?!
Обърни внимание на думите си - те са могъщ фактор, не ги пилей безразборно и просто, за да кажеш нещо!
Обърни внимание на реакциите си, на това как възприемаш света. Ако често се ядосваш, без значение за дребни или големи неща; ако за теб светът е неприятно място - работата ти, семейството ти, съседите ти и всички останали са fucked up, какъв според теб си ти, щом те са част от твоя живот.
Обърни внимание на нещата, които ти се случват - те са последица от всичко, което ти си създал, и да мрънкаш недоволно от това... ти не предприемаш оздравително решение.
Оздравителното решение е: да вдигнеш ръкави и да се впуснеш в решаването на проблемите си, чрез действие, защото това е твоя живот!!!
Не приемай нищо лично! Нищо не е адресирано към теб, колкото и да ти се струва така. По-скоро е изблик на нечий комплекс.
Да мислиш, че някой друг е отговорен за живота ти, за нещата които ти се случват е СЯКАШ да имаш развалена мивка вкъщи, да имаш инструменти да я поправиш, но да твърдиш, че не си отговорен за това, че се е развалила.
Напротив, ти си отговорен, и е твоя задача да я поправиш! Колкото по-рано осъзнаеш това, толкова по-добре, защото може да се развали печката, пералнята... и накрая цялата ти къща да се сгромоляса върху главата ти, защото си мислиш, че не е твоя отговорност.
Ако си мислиш, че околните са виновни за твоето нещастие, пак си помисли! Върни лентата назад. Не ги ли повика ти чрез своите нагласи, мисли, думи и действия? Околните са само отражение на теб самия. А кой е отговорен, че ти си такъв? Не са родителите ти, не околните, не правителството или учителите ти, а ти! Ти имаш възможността да промениш това, стига да искаш!
Осъзнай се! Събуди се!
Ако някой твърди, че не е така, не му вярвай. Не вярвай и на мен, направи си експеримент и сам прецени! Но направи нещо!
Поеми тази отговорност. Обърни внимание на мислите си, на думите си! Погледни навътре в себе си!
Приятно вглеждане и успех!

Александра Стоянова

Коя съм аз!?

Казвам се Александра Костова. Родена съм през 1989 година и съм зодия Водолей. Живея в Пловдив. (Вече съм Костова :)

Повечето хора, които познавам смятат, че е важно с какво се занимаваш, каква е професията ти, защото едва ли не могат да съдят за теб по тези неща. Аз не съм на същото мнение, но за тези, които са - ще споделя, че настоящата ми професия е учител в детска градина в Пловдив. Занимавам се и с други неща - например всякакви идеи от рода на Направи си сам, обичам творчеството под всякаква форма!

Това е личният ми блог, където публикувам всичко, което ме вдъхнови! Идеята е споделяне - споделяне на мнение, което всеки човек е добре да има, и да умее да го изразява. За мен е радост, когато моите мнения, и вашите съвпадат, но за да има и някакъв обмен на идеи е хубаво все пак понякога мненията ни да се разминават. Най-хубаво е, когато те са в посоката Да направим света по-добро място за живеене!

Употребата на постове от блога или части от тях за каквато и да е цел, е позволена с посочване на автора (Александра Стоянова) и линк към блога (http://alekcandras.blogspot.com/).

Всеки, който желае да сподели мнение, има пълното право да го направи в мястото за коментари под всеки пост, или на e-mail адрес alekcandras@gmail.com

Благодаря!

Александра Костова

Можем!

Снимка: www.josephinewall.co.uk/

Децата са нещо прекрасно! Те са толкова чисти! Мисленето им, паметта им са абсолютно необременени!!!

Според мен тази е най-хубавата черта, която дете може да притежава - необременеността. 

Ако си дете, ти си всичко! Ти можеш всичко! Дори можеш да си шефа, на каквото и когото си пожелаеш! Можеш да си шеф на динозаврите, или пък шеф на Майкъл Джексън! Всъщност, те не присъстват физически само в света на възрастните. Но са във всички останали светове и вселени :) :) :)

И всички, които по един или друг начин са напуснали детството, не бива да отнемат тази сила детска! Тя е много важна, тя прави чудесата възможни!!! :)

Александра Стоянова

Впечатления от детската градина

Държавата задължава всяко дете, навършило 5 години да посещава задължително детска градина. Как изглежда тя през моите очи, на кое е добре да обърнем внимание и въобще моите впечатления можете да прочетете тук:

В една група по списък са 30 деца. Те делят заедно едно общо пространство. Те трябва да си играят заедно с общи играчки, и въобще да са заедно цял ден - всичките 30. Тук говоря за общо пространство, поради факта, че вече все повече се стои вътре в градината, отколкото на двора, предвид атмосферните условия навън - студено е, мокро е и т.н.

Снимка: educationcareerarticles.com

Тъй като детските градини се строят по някакви стандарти, почти всички градини, в които съм ходила имат общо взето еднаква квадратура за всяка група. В една определена градина, чието име няма да споменавам, квадратурата е приблизително 92 кв.м. Това включва - занималня, куклен кът и спален кът.
По изискванията на МЗ:

"Общата площ на помещенията спалня и занималня трябва да осигурява най-малко 4 m2 на всяко дете" (Наредба № 3 от 2007г. за здравните изисквания в детските градини, Министерство на здравеопазването; Изм. - ДВ, бр. 64 от 2012 г., бр. 85 от 2012 г., в сила от 6.11.2012г.)

и сега правим една проста сметка дали са спазени 4-те квадратни метра на всяко дете:

делим 92кв.м. обща площ на 30 деца - на всяко дете се падат 3,06кв.м. За да бъде спазена наредбата, децата във всяка група с такава площ на помещението би трябвало да са 23.

Удивителен за мен е фактът, че съществуват европейски изисквания относно отглеждането на животни, и за контрола на това има специални проверки, санкции за неспазване и т.н. 

Защо възниква проблем за пространството? 

Децата са твърде много за това пространство! В един момент те стават неконтролируеми (по-надолу е обяснено и защо е толкова важен контролът!), децата имат нужда от движение, от пространство, от въздух, а ние ги затваряме по цял ден. Тясното пространство ги изнервя и кара някои от тях да се държат неестествено. Или пък ги кара да се държат съвсем нормално - агресивно, бият се и буквално не знаят защо!

Въпрос: Кое е по-важно - щастливата кокошка или щастливото дете?

Снимка: kidshouse.in

~ ~ ~

Важен е въпросът за дневния режим на децата. В подготвителните групи (децата от 5 до 7 годишна възраст) имат по 4 ситуации (урока) на ден (3 сутрин и 1 следобед). Това означава, че ако нямат физическо, те са обикновено седнали на столчетата. 

Ето как изглежда един примерен дневен режим на подготвителна група:

7.00-8.20 - прием на децата, дейност по избор (включително гледане на детски филмчета)

8.20-8.40 - утринно раздвижване

8.40-9.00 - закуска

9.00-10.15 - учебни ситуации (уроци)

10.15-11.00 - сюжетно-ролеви игри, подвижни игри, спортно подготвителни игри и упражнения

11.00-11.45 - игри на открито, разходки (ако е хубаво времето!)

11.45-12.00 - тоалет, подготовка за обяд

12.00-12.30 - обяд

12.30-13.00 - тоалет

13.00-15.30 - следобеден сън

15.30-15.45 - тоалет

15.45-16.00 - подвижни игри

16.00-16.30 - закуска

16.30-17.00 - следобедни ситуации

след 17ч - дейност по избор, индивидуална работа, изпращане, допълнителни дейности (английски, бойни изкуства, народни танци, модерни танци и т.н.)

Държа да отбележа, че в занималнята е забранено да се бяга!

Грубо казано, от 8 до 17ч. децата имат право на 2 и половина часа движение - разрешено, 3 часа стоене по столчетата, 2 часа и половина сън, 45 минути тоалет дневно.

В първи клас децата ако имат 5 часа дневно (равнява се на 4 астрономически) седят по чиновете общо 3 часа, и имат междучасия общо 1 час.

Снимка: www.singapolitics.sg

~ ~ ~

Причината децата да стоят по столчетата е, че по този начин могат да бъдат овладени по-лесно да запазят тишина, да им бъде показано, прочетено нещо, те да видят, да чуят, да разберат. Така може да се води адекватен разговор с тях, и по този начин всички могат да се включат. Тъй като ако си играят на хаос из занималнята, те не са тихи. Освен това и се гонят, карат се за играчки, удрят се с тях и т.н.

~ ~ ~

Съгласно Наредба № 1 на Министерство на образованието от 23.01.2009г.:

"Чл. 3. (1) Децата и учениците със специални образователни потребности се обучават и възпитават интегрирано в детските градини по чл. 18 от Закона за народната просвета (ЗНП)"

Това означава, че във всяка група може да има поне едно дете със специални образователни потребности. Най-често те имат нужда от допълнително внимание, от допълнителна грижа. Това е осигурено чрез ресурсен учител. Но той не присъства при децата през цялото време, не е предвиден по един ресурсен учител на група, а един за цялата градина.
Той работи с детето със СОП в специален кабинет. Не съм сигурна точно колко време е тази работа, но и час да е, през останалото време, детето може да разчита само и единствено на учителя в групата, на когото междувременно разчитат и още 29 деца!
За децата също има право да се грижи и помощен персонал - т.н. леля, но тя работи в детската градина главно, за да поддържа помещенията чисти и в пригоден вид, подходящ за децата. По това, което аз виждам, лелите са по-строги към децата от самите учители. И въобще, децата разчитат главно на учителя, защото лелята си има и други задължения!

Специалната образователна потребност на детето може да е всякаква, и в нередки случаи поведението на детето със СОП може да стресира останалите деца в групата. Естествено, че е в пъти по-добре да интегрираме децата, които имат някакви проблеми! Но...

Била съм свидетел на случай, в който дете със СОП се изнервяше от прекаления шум в занималнята, от това, че децата разваляха реда му, от това че му пипаха играчките. В такива моменти, то реагише буйно - с писъци, понякога с хвърляне на предмети, удряше. Реакцията на другите деца беше напълно нормална - те стояха и стъписани гледаха какво се случва. Някои плачеха, други бяха свикнали. Но какво се случва?- свикват с това, че е нормално някой да се държи така, свикват с агресията около себе си. 

Според мен мястото на децата със СОП е сред децата, но в значително по-малки групи деца!

Снимка: www3.wayne.kyschools.us

~ ~ ~

В детската градина най-вече се държи на контролa върху децата и тяхната дисциплина. Главно заради това, че те са много и ако всеки започне да прави каквото си иска, настава абсолютен хаос, което противоречи на самата идея Детска градина. Приемайки сутрин децата в градината, от този момент ние (учителите) сме отговорни за техния живот, а това е най-важното - на края на деня, когато дойдат родителите да си ги вземат, учителят да предаде детето здраво и читаво. Няма значение дали то си е изяло манджичката, дали е слушало приказката, дали е спало на обяд - важно е да ги дадем живи и здрави на родителите.

Това е така, но предвид всичко, което изписах до тук, вместо думата учител би било по-подходящо да използвам звероукротител.

Звероукротителят също приема това, което укротява здраво и читаво, и го връща здраво и читаво. При това укротено!

~ ~ ~ 

Питам се как се чувстват децата от това, че прекарват повечето от своето съзнателно време в детската градина... 

Всяка рисунка, която нарисуват се надписва най-често "за мама", споделят различни съвместни истории за тях и родителите им. За тях Мама и Тати са целият им свят и те нямат нужда от нищо повече, само от вниманието, грижата и любовта на Мама и Тати!

~ ~ ~

Как би трябвало да се случват нещата според мен?

Въпреки примамката с делегираните бюджети, тези, които са отговорни, да не тормозят учителите и децата с толкова големи групи деца!

Според мен един човек да отговаря за 30 деца е абсолютно престъпление. Замесени в това престъпление са директорите, защото първоначално то тръгва от тях, те приемат децата; учителите, защото си траят (нали ще вземем повече пари) ; и родителите - някои защото са незаинтересовани къде отива детето им, други защото са наясно с това, приемат го и си мълчат. 

Според мен ако 1 учител се грижи едновременно за 10-15 деца, това би променило нещата - по този начин учителят вече не би изземал функциите на звероукротител, би имал по-голяма възможност да отделя внимание на децата и да работи и индивидуално с тях.

Мисля, че е твърде остаряла методика ние да чертаем планове какво ще правят днес децата - най-добре би било те сами да избират. Те имат мнение и то е - Играе ми се! Скача ми се! Бяга ми се! Не ми се спи! Рисува ми се! Танцува ми се! 

Снимка: blogs.dnvgl.com

~ ~ ~

Децата са най-важното нещо в нашия свят. Те са по-важни от Нас, защото те всъщност са част от нас, по-добрата част. Ако ние не отговорим с любов, грижа и внимание на техния зов, техният свят добива все по-мрачни цветове.

Александра Стоянова